"Скритите шампиони" в производството

България има един "скрит шампион" и потенциал за още двама такива. Иначе казано в страната ни има една компания, която е международен лидер в дадена ниша и има възможност да има още две такива дружества.

Това показва изследването на Association for Management Development in Dynamic Societies и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) "Скритите шампиони в Централна, Източна и Югоизточна Европа".

То разглежда иновативните и тясно специализирани малки и средни предприятия в региона, които са успели да се превърнат в световни лидери в своята ниша. В доклада са включени такива компании, които са пазарен лидер в поне един или два чуждестранен пазар в световен мащаб и в поне един или два в Европа.

Също така в класацията са включени дружества с приходи, които не надвишават 1 милиард долара, а също така и не са известни в публичното продстранство. Те трябва да развиват дейност от поне 5 години. Тези, чиято дейност е по-кратка, се считат за потенциални скрити шампиони.

Създател на термина "скрит шампион" е консултантът Херман Саймън. Той засяга темата в своя книга, публикувана през 1996 година.

В последното издание на класацията за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа за периода 2018-2019 година са включени 145 компании. 105 от тях вече са скрити шампиони, а 40 имат потенциал да се превърнат в такива.

България, заедно с Косово, Литва, Молдова и Черна гора е включена за първи път в изследването. Според него страната ни е представена с една компания, специализирана в категорията "Професионални, научни и технически дейности". Освен това тя има потенциал за развитието на два скрити шампиона в областта на производството.

От всички 22 държави, включени в изследването, с най-много представители са Полша, Беларус, Сърбия и Словения. Първата от тях има 11 дружества в класацията, а останалите три - по 10 фирми. От друга страна страните с най-много потенциални скрити шампиони са Сърбия и Литва - по 7 всяка, следвани от Латвия и Полша с по 6 компании.

Секторите с най-осезаемо присъствие в изследването са производство (69 дружества), информатика и комуникация (20 дружества) и професионални и технически дейности (6 дружества).