Скритото родопско екосъкровище

В навечерието на Международния ден на влажните зони разказваме за неземно красивите Чаирски езера
– седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла, които притежават статут на
защитени торфища.

Разположени на надморска височина от 1360 до 1460 м, те са потънали в причудлива
растителност сред изобилие от чиста родопска вода. Датирани в епохата на кватернера, езерата са се
образували над десния бряг на река Чаирска, а торфените острови пазят редки растителни видове.

Торфищата – пазители на природни богатства
Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока влажност и
представлява неразградена растителност, превърнала се в среда за живот на торфени мъхове и други
растителни видове.

Според Диана Копански от Програмата на ООН за околната среда „торфищата са
древни въглеродни депа, предлагащи убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално
биоразнообразие“ .
У нас торфищата заемат 800-900 хектара или едва 0,1% от територията на страната и са местообитания на
над 200 вида семенни и спорови растения и на над 120 вида мъхове.
 

Безценен природен феномен
Чаирските езера са естествени свлачищни езера. Само две от тях са запазили естествения си облик, като
Синия вир, най-младото езеро, все още има характер на езеро, а Самодивското езеро е напълно заето от
торфище. Най-големите по размер езера са Големия и Кадиревия гьол, като най-големият торфен остров
се намира в Големия гьол.

До средата на 20 в. торфеният остров в Големия гьол представлявал торфище, обградено от ливади.
Вероятно оттам идва името на местността (от чаир – ливада, пасище на турски език). Оказва се, че
торфището в Големия гьол е старо, а самият торфен остров вероятно е на поне 2000 – 3000 години.
 

Заплахите за торфищата
И ако за образуването на дебел торфен слой са нужни стотици и дори хиляди години, то времето за
изчезване на торфището е много по-кратко. Ето защо торфищата спешно се нуждаят от защита и
възстановяване.
Най-голямата заплаха за торфищата е човешката дейност като например осушаване или дрениране, но и
заливания. В единия случай, за да се използва земята за земеделски нужди, а в другия – за да се изгради
язовир или друг воден обект.

Друг проблем е заустването на непречистени битови води, използването на
торове и паша, както и отлагането на атмосферни замърсявания. Въздействието на тези фактори се
засилва в резултат на все по-честите сухи периоди, съчетани с екстремно високи температури.
През 50-те и 60-те години на XX в. езерата Големия и Кадиревия гьол са превърнати в рибарници.

Докато
има риба и местата се поддържат, се запазва динамично равновесие. След това обаче папур и върби
обрастват краищата на водните огледала и навлизат в самия торфен остров. Ако този процес не бъде
спрян, той може окаже пагубно въздействие върху ценното местообитание.

Чаирските езера в сигурни ръце
Добрата новина е, че в България, която съвсем не е богата на торфища, вече се правят значими стъпки за
опазването на Чаирските езера чрез тригодишен проект под мотото „Капсули биоразнообразие в
Родопите“ – по инициатива на DEVIN и с основни партньори Българска фондация „Биоразнообразие“,
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките,
Министерството на околната среда и горите, Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян
и Държавно горско стопанство – гр. Девин.

По проекта се предприемат спешни мерки за опазване на
торфищата: почистват се битови отпадъци; разработва се хидроложки проект за поддържането им;
извлича се биомаса с цел тестване и др.

Проектът оставя основите на устойчива стратегия за поддържане и възстановяване на тази уникална
екосистема и учените са уверени, че с общите усилия на институциите, местните общности и бизнеса
Чаирските езера могат да бъдат запазени.

Съдбата на природния феномен обаче зависи от постоянно
наблюдение и грижа, информираност и отговорност от всички нас. Чаирските езера са не просто
природно богатство – те са безценен ресурс, който трябва да опазим и предадем непокътнат на идните
поколения.