Скромни, но достойни

Нищо особено не се е променило във фабриката за производството на порцелан Die Königliche Porzellan-Manufaktur, откакто Фридрих Велики я одържави през 1763. Приватизирана от провинция Берлин през 2006, компанията се движи бавничко напред, като все още изработва сервизите си за хранене предимно ръчно, а всеки от нейните майстори се обучава в продължение на три години и половина, преди да започне работа. Продуктите й са скъпи, като една чаша и сосиера се продават за €80 ($110), и едва ли са от първа необходимост. Въпреки това фирмата и нейните 180 работници се справят добре в разгара на икономическата криза. Това се дължи отчасти на факта, че потребителите все още са готови да дават пари за качествени продукти, а освен това компанията инвестира умно в своите работници.
„Условията в нашата индустрия са предизвикателни, но ние сме добре подготвени да се справим с всякакви кризисни ситуации”, посочва Кристиане фон Трорта, която е маркетинг директор на компанията.
В сравнение с мрачните настроения, които са обхванали най-големите европейски компании, много малки и средни предприятия (МСП) са предпазливи оптимисти. Германската организация, която обединява над 4 млн. МСП прогнозира, че продажбите на нейните членове ще се свият с едва 2% тази година. Така този сектор ще се представи по-добре от цялостната икономика, за която правителството предвижда спад от 6%. Проучване сред 804 френски МСП миналия месец показа, че над половината от тях очакват продажбите им да останат същите или да се повишат през 2009. „Учуден съм колко добре изглеждат цифрите”, коментира Жан-Франсоа Рубо, президент на фирма, която лобира за френските МСП. „Но те отговарят на действителното състояние на нещата.”
Това са добри новини за правителствата, тъй като европейските МСП, които по дифиниция са фирми с по-малко от 250 служители, дават работа на 88 млн. души. Това са две трети от заетите в частния сектор. Те са важни, защото осигуряват заетост на местните жители, докато големите компания съкращават разходите и изнасят производството зад граница. И въпреки че повечето са дребни семейни фирмички с малък капацатет и желание за растеж, измежду тях има бързоразвиващи се иновативни фирми, които могат да станат утрешните шампиони.
Няма съмнения, че тези бизнеси са изправени пред трудни времена. Те имат по-малки активи и не разполагат с много възможности да запазят приходите си като големите фирми. Често зависят от малък брой потребители и не могат да ограничат риска като оперират в няколко производствени направления и в няколко географски района. Заедно със спадащото потребление, те се изправени и пред безпрецедентен недостиг на банково кредитиране.
Преди пет седмици, Лоран Вронски, който е управляващ директор на френската компания за въздушни компресори Ervor, решава да изпробва лоялността на своите банки HSBC и Société Générale и поисква от тях по-голям овърдрафт. Вронски все още очаква техния отговор, въпреки че компанията му има най-високия възможен кредитен рейтинг, присъден от Националната банка на Франция, и освен това очаква обема на продажбите да се запази. „Въобще не ми харесва сегашното им отношение”, посочва той. „Преди две години нещата бяха коренно различни.”
Засега изглежда, че повечето от фирмите намират начини да се справят. Във Великобритания, броят на корпоративните фалити скочи до 4 941 през първото тримесечие на годината, което е скок от 56% на годишна база. Повечето от жертвите са малки и средни предприятия. Но скорошно проучване на Федерацията на малкия бизнес, разкри че 60% от тях се справят толкова добре, колкота и миналата година и дори имат по-високи резултати.
МСП са винаги са били по-уязвими при кризи, отколкото големите фирми, посочва професорът от френското бизнес улище INSEAD Лудо Ван дер Хейден, но същевременно са по-способни да ги преодоляват. На първо място те са по-ефикасни и гъвкави. „Не склонни да взимат такива глупави решения, каквито правят големите компании, като орязват драстично и безогледно разходите и така могат да се възстановят по-бързо”, изтъква той. Те са по-близо до потребителите и често при тях има по-голямо доверие между мениджърите и служителите, което означава по-голяма гъвкавост на работната сила.
Естествено големите компании са главните получатели на държавна помощ, но малките фирми също получават правителствена подкрепа. Правителствата карат банките да им отпускат заеми, предоставят правителствени гаранции, облекчават някои данъчни задължения и притискат обществените организации да им се изплащат по-бързо. Белгия, Франция и Италия най-силно притискат банките. Освен това Белгия и Франция създадоха национални мрежи от кредитни посредници, които имат право да се застъпват за малките предприятия пред банките, а Италия провежда мониторинг на своите банки. Посредниците могат да бъдат много ефикасни, но повечето от фирмите избягват да ги използват, за да не разгневят самите банки.
Eyetronics е десетгодишна белгийска фирма, която прави триизмерно сканиране за холивудски филми и за видеоигри. На нея са и били необходими 7 месеца, за да си осигури финансиране за следващата си фаза на растеж, въпреки добрите й резултати. Младите, иновативни фирми са най-силно засегнати от кредитното свиване и рецесията и затова най-много се нуждаят от правителствена подкрепа, твърди Райнхилде Вьогелерс от мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. Според неят това е така, защото техните продукти са нови и не са широко известни. Банките винаги са се колебали да им предоставят заеми и така пречат на повечето иноватори да пораснат и да се превърнат в гиганти.
От 1975 само три европейски компании са успели да влязат в класацията на 500-те най-големи публични компании в света, според Bruegel. За сравнение сред тях има 25 американски и 21 от развиващите се икономики. Затова европейските държави са длъжни да подкрепят най-иновативните малки фирми да преодолеят кризата.