Слабият ученик в България и в Швейцария

Ива Стойкова
Къде по пътя на образованието се губи връзката с бизнеса? От какво зависи качеството на образованието – от финансирането или от правилното структуриране? Трябва ли да има разделение според постиженията още в средното училище? EconomyNews.bg ще търси отговори на тези и други въпроси в поредица от репортажи, интервюта и коментари. Като начало ще направим една съпоставка между страната ни и Швейцария на фона на някои факти за образованието в Европа.
България
Все още се водят спорове от каква възраст да започва задължителното образование у нас. Предвижда се задължителната предучилищна подготовка да е от 5-годишна възраст, но мнозина са противниците на тази идея. Засега преценката кога да пратят детето си в училище е на родителите. Началният курс и основното образование са еднакви за всички, независимо в кое учебно заведение учат. Т.нар. «елитни» училища са след 7-ми клас, при това профилирани предимно за езици или математика. Дотогава учениците вървят заедно, без да се взимат предвид постиженията им. Българската образователна система позволява на всеки ученик, завършил успешно средно училище, да кандидатства в университет. Както стана ясно от последната кандидатстудентска кампания, който не е поискал, не се е записал във ВУЗ – дори останаха свободни места. Същевременно, в нова стратегия на ЕК за модернизиране на висшето образование е записано: «да се позволи на млади хора от всички слоеве на обществото да учат в университет и да се намали броят на преждевременно отказалите се».
Как е в Швейцария?
В Швейцария задължителното обучение започва от 6- годишна възраст. Началното образование трае 5 г., т.е. до около 11- годишна възраст. Следва колеж, като от този момент нататък учениците се разделят според постиженията им - добри, средни, слаби. Според реформа, която ще влезе в сила през 2013 г./ 2014 г., се предвижда учениците да бъдат заедно, като едно цяло, до края на 9-тата година в училище. Има дисбаланс в класовете. Най-слабите се състоят от 14-15 ученика, около 18 ученика има в средно ниво и 25-27 в най-високото ниво. Последните отиват в лицей или гимназия. Във Франция, както и в България, учениците вървят заедно, без такова разделение, подчертава Кристин Амбар, учителка, която гостува в България в рамките на европейския проект „Без граници”. Резултатът е, че едва 20% от швейцарските учениците издържат изпитите, чийто еквивалент у нас са матурите, и отиват в университет. Останалите получават професионално образование, което също е своеобразен успех, тъй като някои професии са престижни и добре платени.
Средно училище и грамотност
Над 80% от българските младежи са завършили гимназия, което с около 5% повече от средното ниво за Европейския съюз. В същото време делът на неграмотните хора в България през 2009 г. е бил 41% при средно за Европа 20%. Информацията на ЕК сочи, че почти всеки втори ученик у нас може да извършва само елементарни дейности, като да определи основната тема в текст или да намери отделна информация в него. По класацията от 1 до 5 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учениците в България защитават само ниво 2. Българчетата, които не довършват образованието си, са 38%. Мнозинството от тях напускат училище след началния курс, докато в Европа тенденцията е за отпадане около 8 клас. В ЕС всяка година 6 млн. души излизат от средното училише, без да са довършили образованието си. В Испания, Малта и Португалия това се случва с всеки трети ученик. Почти две трети от тези младежи са движени от необходимостта да започнат работа. В България 73% от отпадналите от училище изобщо не се появяват на трудовия пазар. Подобна е ситуацията и в Словакия (80%), и в Унгария (71%). В същото време в повечето централно-европейски държави почти 90% от учениците се дипломират. Близо 80 милиона пълнолетни европейци, или един от трима в трудоспособна възраст, има ниски или елементарни професионални умения. Обикновено добре платената работа изисква висока квалификация. За да се справи с проблема Европейската комисия иска да съкрати наполовина неграмотните до 2020 г. Работна група ще даде препоръките за обсъждане на министрите на образованието през есента на 2012 г.
Висше образование
Делът на българите на възраст 30-34 години, завършили висше образование, е почти 28%. До 2020 г. ЕК се надява, че поне 40% от европейците на тази възраст ще са завършили университет. За сравнение, едва 17% от населението на Чехия и Румъния в същия възрастов диапазон има висше образование. Близо 50% от хората в Дания, Ирландия и Люксембург имат диплома от университет. 32% от датчаните и 22% от финландците и шведите участват в образователни или учебни занимания и след 25 години.
Според скорошна прогноза, до 2020 г. 35 % от работните места в ЕС вероятно ще изискват висше образование. В момента едва 26 % от работещите имат университетска диплома, което е много под равнищата в САЩ, Япония и Канада.