Слабо лято за българските компотни праскови

Тази година българските преработватели отказаха на производителите у нас да преработват техните праскови, каза за „Агрозона“ Живка Гроздева, член на Асоциацията на овощарите в България. По думите й аргументите са били, че качеството на гръцките праскови е по-добро и че вече са си изпълнили заявките. Грозева каза, че голям преработвател в страната е заявил, че няма да купува плодове от сдружения, а само от избрани от него единични производители.

„Моето лично обяснение е, че действително българският преработвател е много зависим от гръцкия производител“, каза овощарят. Заради тази зависимост и свръхроизводството на компотни праскови в южната ни съседка тази година производството на родните стопани залежавало и в крайна сметка се стигало до изхвърлянето му или в по-добрия случай насочване към производители на алкохолен концентрат. Компотната праскова няма никаква реализация на десертния пазар и затова не можела да са реализира другаде, а гръцки тирове стигали и до Румъния, посочи още Живка Гроздева.

И цената се определя от Гърция

В същото време цената на българската компотна праскова била смехотворна, каза Гроздева, започнала от 40 ст, достигнала е „измъчени“ 50 ст, стойността в южната ни съседка била същата, а качеството на гръцките плодове не било по-добро. Изкупната цена на компотните праскови се определя от Гърция, коментира още производителят.

Леко разведряване има в момента на пазара на компотна праскова у нас, тъй като пикът на гръцкото производство отминал и гръцки преработватели проявили интерес към късната българска продукция. Тя обаче била в малки количества, а и този интерес не променя загубите на родните производители през юли до средата на август.

Няма пазар и за прясна консумация

„Българският преработвател не е много патриотично настроен“, категорична е Живка Гроздева и допълва, че за поредна година няма пазари и за десертната праскова и нектарина. По думите й родните производители практически нямали възможност за износ, не защото качеството на продукцията е лошо, а заради субсидиите, които получавали другите европейски производители за експорт. Заради това подпомагане цената на родната продукция била висока за чуждите пазари. Малко по-добър бил пазарът за нектарината у нас, тъй като производителите на този плод са по-малко. За тези стопани обаче имало друг проблем – в страната нямало преработка на нектарини преработвали и при поражения от градушка, единствената възможност за реализацията им била те да бъдат закарани до Гърция на цена 4 евро цента за килограм, при условие, че беритбата им струвала 15 ст/кг.

Живка Грозева посочва, че на срещи с производители на праскови станало ясно, че отглеждането на този плод у нас е изключително нерентабилно, затова фермери започвали да изкореняват праскови, за да ги заменят с череши, кайсии или ядки.

Плодовете от други страни – без ДДС

Огромен е проблемът с реализацията на компотни праскови, потвърди и Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите за „Агрозона“. По думите му само от платформата за реализация на продукция „Градинария“ можело да се съди, че у нас има поне 1000 тона компотна праскова, която залежава, а цената била 30 ст/кг. Голямо количество вече се предлагало и за ракия.

Огромен проблем, който вече 10 години остава нерешен на родните производители, е и фактът, че за плодовете от чужбина не се начислява ДДС, затова и преработвателите предпочитат да се снабдяват с продукция отвън, каза Слави Трифонов. Начисляването на ДДС товари българските фермери и намалява конкурентоспособността им, стана ясно от думите му.