Слабото образование гони инвеститорите от България

България трябва да реформира остарялата си образователна система, за да реши проблема с хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата й икономика - това се казва в анализ на агенция Ройтерс от София за образователната система в България.
Най-бедната страна членка на ЕС има и най-ниска продуктивност на труда и някои чужди компании се притесняват от цената на вноса на работници с необходимите умения, която може да надхвърли ползата от ниските данъци и цената на труда.
Десноцентристкото правителство дойде на власт с обещание да превърне образованието в един от своите приоритети, но повече от година по-късно малко, ако въобще нещо, е действително направено и вниманието в дебата е строго насочено към съкращаване на разходите.
"Ако усилията на правителството не са насочени към секторите на образованието, информационните технологии и иновациите, нямаме никакъв шанс да настигнем страните от Централна Европа в следващите 30 години", каза Руслан Стефанов от мозъчния тръст "Център за изследване на демокрацията".
София харчи около 4 процента от брутния вътрешен продукт за образование - 18 процента под средното за ЕС. Рецесията затрудни финансирането, най-драстично за университетски изследвания и развитие, където субсидиите са намалели със 70 процента до момента за 2010 г. в сравнение с предходната година.
Българските резултати по ПИСА - Програма за международно оценяване на студенти - са спаднали значително. Балканската страна не само е далеч зад по-развитите страни, но резултатите й са сред най-ниските в сравнение с тези на съседките й.
Бизнесът се оплаква от качеството на образованието в училищата и университетите и твърди, че учебните програми са остарели и дипломантите са неподготвени за нуждите на работодателите. "Има хора, които учат информатика и роботика, но никога не им е показван робот", каза Мария Темелкова от българския клон на фирмата за набиране на персонал Manpower. Трудно се намират и кадри с познания по чужди езици, необходими за центрове за аутсорсинг, каквито избуяха напоследък.
Преподаването е насочено върху теорията, така че дори завършилите университет, които четат чужди езици, не могат да говорят свободно на тях, отбелязва Ройтерс.
България се нуждае спешно от чужди инвестиции, за да съживи поразената си от рецесията икономика, която се сви с 5 процента през 2009 г. Недостатъчно образованата работна сила е петият най-проблемен фактор за правенето на бизнес, сочи Световният икономически форум - доста по-висока позиция в сравнение със съседните Румъния и Сърбия, които са изправени пред много от същите икономически проблеми. Корупцията, достъпът до финансиране, ширещата се бюрокрация и липсата на инфраструктура са други големи проблеми.
"За да има квалифицирана работна сила, България трябва да подобри качеството на образователната си система, особено способностите на учениците, които завършват средно образование", каза Хари Патринос, водещ икономист по въпросите на образованието от Световната банка..
Младите хора избягват работническите професии откакто комунизмът си отиде преди 20 години, и студентите се нахвърлят на специалности като бизнес администрация, икономика и социални науки, смятани за предпоставка за висши управленчески позиции и следователно за просперитет.
Така страната се оказва с недостиг на точно онзи вид работна сила, от който тя има нужда, за да извлече полза от ниската му цена. През 2009 г. имаше над 16 000 души с
университетска диплома по икономика и бизнес администрация в сравнение с 6365 с диплома за технически науки.
"През комунизма бе ясно, че няма нищо лошо в това да си стругар", каза Борислав Стефанов, директор на държавна инвестиционна агенция. "Сега всички искат да са шефове."