След бедствието в Унгария още бомби

Международната природозащитна организация WWF предупреждава, че една година след инцидента с токсичния разлив в хвостохранилище в Унгария е направено малко за предотвратяването на нови катастрофи. "Унгарското председателство на Европейския съюз отмина, без да се предприемат по-нататъшни действия, за да се обезвредят тиктакащите бомби в Централна и Източна Европа", каза Габор Фижецки, изпълнителен директор на WWF-Унгария. WWF призова Европейската комисия да изготви план за действие за осигуряване на ефективното прилагане на Директивата за минните отпадъци на ЕС.
"Директивата на ЕС, въведена през 2006 г., по принцип е добра, но трябва да се прилага ефективно", каза Фижецки. "Всички преходни периоди за прилагането на директивата приключват в края на тази година и Източна Европа няма повече време за отлагане на изпълнението".
"Европейските данъкоплатци не трябва да плащат за грешките на минните компании и съответните органи, когато се случи катастрофа като тази в Унгария", заяви Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF.
По повод на годишнината от бедствието в унгарския град Айка, WWF публикува снимки и видео кадри от района на бедствието, взети от въздуха. Те показват, че размерът на бедствието личи ясно и днес.
WWF обръща внимание, че все още няма система за задължително застраховане за подобни хвостохранилища. Няма адекватна система за контрол на хвостохранилищата и други подобни съоръжения в бившите съветски републики от Източна Европа. "Една година след катастрофата в Унгария и десет години след аварията в Бая Маре в Румъния все още нямаме ясна представа колко подобни токсични бомби тиктакат все още в Източна Европа", предупреди Андреас Бекман.
Една част от 470-те милиона евро глоба, която унгарското правителство наложи в средата на септември 2011 г. на алуминиевия завод MAL, трябва да се използва не само за покриване на разходите, свързани с компенсацията на пострадалите от разлива на токсична кал, но и за да се идентифицират други подобни тиктакащи бомби в Унгария. Макар че унгарското правителство обеща да направи задълбочено проучване на инцидента, не е ясно кога ще бъде публикувано. „Унгарците имат право да знаят какви са рисковете, пред които са изправени заради минното дело и старите пренебрегвани хвостохранилища на токсични отпадъци", каза Габор Фижецки.
WWF призовава за план за действие за осигуряване на рисковите зони, не само в Унгария и други страни членки на ЕС в Централна и Източна Европа, но и на други страни от басейна на река Дунав, като Хърватия, Сърбия, Молдова и Украйна. Планът за действие трябва внимателно да проучи рисковете за хората и природата от стотици хвостохранилища за токсични отпадъци. Действащото национално законодателство трябва да бъдат проучено за евентуални пропуски. Някои хвостохранилища в Централна и Източна Европа вече не са в употреба или нямат ясен собственик и съответно при тях няма как да се прилага Директивата за минни отпадъци на ЕС. Необходима е ясна правна рамка за прилагането на директивата и преди всичко трябва да е ясно кой носи отговорност в случай на авария.
На 4 октомври 2010 г. повече от един милион кубически метра токсична червена кал изтекоха от скъсано хвостохранилище на завод за алуминий в Западна Унгария. Десет души загинаха, а 150 бяха ранени при бедствието. Инцидентът разруши редица села и отрови притоци на Дунав.