След България RWE унижи и британски АЕЦ

Данаил Алеков Само 3 месеца след аварията във Фукушима британското правителство обяви най-мащабната си ядрена програма, включваща изграждането на 8 нови АЕЦ-а до 2025 г. В проектът се включиха няколко основни играчи – консорциумът„Центрика”/ЕДФ („Електрисите дьо Франс”), NuGen (NuGeneration) и съвместното предприятие „Хърайзън” между познатите у нас RWE и E.ON. Още през 2009г., двете германски енергийни компании си осигуриха площадки за изграждането на 2 АЕЦ-а във Великобритания, но миналата седмица RWE и E.ON обявиха оттеглянето си от проекта. Германската компания RWE дълго време проявяваше интерес и към проекта АЕЦ Белене, но през 2009г. официално се отказа заради нарастващите разходи. В последните 3 години обаче разходите за изграждането на една модерна и технически безопасна атомна електроцентрала се увеличиха близо 2 пъти, заради аварията в АЕЦ Фукушима. Оттеглянето на германските компаниите от ядрената програма на Великобритания нанесе голям удар върху британската ядрена енергетика и предизвика много коментари.
„Оттеглянето на RWE и E.ON от големия ядрен проект в Англиси (остров в Уелс) е голямо разочарование”, заяви британският енергиен министър Чарлз Хендри. Той обаче за пореден път напомни, че в проекта участват и други компании. „Новата ядрена програма на Великобритания е много повече от един консорциум, а плановете на „Центрика”/ЕДФ и NuGen вече са задействани”, заяви Хендри. Именно към тези компании са насочени големите очаквания на британския енергиен министър, за да се изпълни новата ядрена програма.
„Центрика” и ЕДФ са основните играчи в разработването на нови ядрени мощности, а към момента британските мощности в ядрената енергетика имат нужда от подмяна. Затова двете компании са единственият шанс да бъде запълнена дупката в ядрената енергетика на Острова. Паралелно с това трябва да се намали зависимостта от внос на енергия и изкопаеми горива, които са източници на огромни количества CO2 емисии. Без значение дали хората одобряват ядрената енергетика или не, този план задължително трябва да се изпълни.

Според Робърт Пестън от Би Би Си, подобна енергийна политика на Великобритания е повод за притеснение. Официалното становище на RWE и E.ON за оттеглянето си от строителството на АЕЦ е свързано с притеснения за възвръщаемостта на една такава инвестиция. Според Пестън обаче, има вероятност този ход на двете компании да е свързан именно с аварията в АЕЦ Фукушима и предпазливостта към ядрената енергетика след инцидента. „Не съм сигурен, че е правилно г-н Хендри да бъде толкова уверен в „Центрика” и ЕДФ за огромните инвестиции, които очаква от тях”, заявява Пестън.
„Източници от двете компании ми съобщиха, че окончателното решение ще стане ясно в края на годината”, допълва той. На преговорите се очаква да бъде поставен въпроса със субсидиите за ядрена енергия и по-конкретно дали министрите са готови да се откажат от предишната си позиция, че не се предвиждат значими субсидии. Причината е, че цената за изграждането на модерен завод непрекъснато се покачва, поради завишените изисквания за безопасност след инцидента във Фукушима.
Такъв е случаят и с АЕЦ Фламанфил във Франция, разработен от ЕДФ – освен че цената му се увеличи драстично, сроковете за изпълнение също не бяха спазени. Изграждането на третия реактор във френския АЕЦ започна през 2007 г. със срок на изпълнение 5 години, а първоначалната цена беше 3.3 млрд. евро. Впоследствие, срокът беше удължен с 4 години, до 2016 г., а цената скочи почти двойно след аварията във Фукушима – до 6 млрд. евро.
Допълнителните разходи ще доведат до увеличаване цената на електроенергията от новите ядрени централи във Великобритания. Това означава, че „Центрика” и ЕДФ няма да могат да продават енергия на конкурентна цена, освен ако не предприемат някаква форма на пазарна манипулация (market-rigging). Робърт Пестън посочва, че в случая това може да стане, ако част от произведената електроенергия бъде обявена за „вятърна”, което ще им донесе финансова субсидия.
Дали правителството ще прехвърли по-високите разходи за сигурността на ядрените централи върху данъкоплатците и обикновените потребители? Това също е вариант, но като цяло бъдещето на ядрената енергетика във Великобритания остава неясно.