След "Дневник" и ВАЦ - поява на нов вестник

Маргарита Йорданова
Г-н Лозанов, как според Вас ще се развие пазарът на печатни издания в България през следващите няколко години?

-В близко бъдеще пазарът на печатни медии в България няма да се измени сериозно. В момента, както и в близките години все по-силно ще се чува тътена на бъдещето, но ще се  запазят познатите сега тенденции.

Кои са тези тенденции?

-Първата е, че в България, през целия Преход, трудно се създава т.нар. качествена преса. Имаше няколко опита, като вестник „Континент” на времето или вестник „Стандарт” в началния му период. В момента може би в най-голяма степен на това понятие отговаря вестник „Дневник”. Оказа се обаче, че този проект не се състоя на практика в Българи, тъй като нямаше достатъчна подкрепа от аудиторията.
Второ в резултат на първото – у нас доминиращият тип преса е хибридната. Нещо средно между сериозна и по-развлекателна журналистика с таблоидни нюанси.
Третата тенденция е бумът на откровено жълтата преса, която като Франкенщайн излезе от хибридната и започна да я заплашва. Предпоставките за това са както в самия бранш, така и в Интернет. В световната мрежа  се развива много по-свободно и агресивно по форма на говорене, до което жълтата преса се оказа най-близко. Сега се създаде един кръг на жълтата преса и Интернет, където всичко е много по-крайно и много по-безгрижно казано. Като прибавим към това и общата тенденция в развитието на комуникативните технологии, е ясно, че няма как хартиените издания да не губят позиции.

Как реагираха играчите на пазара на тези промени?

-Издателите на традиционната преса се почувстваха заплашени и преди няколко години приеха кодекс, според който да се отличат, а и да се предпазят от жълтата преса. Тя от своя страна, след като мина своя мътен период, постепенно започна да влиза в някакъв стандарт. В нея започнаха да влизат основни теми от дневния ред на обществото. Традиционната преса, заради собствената си технологична и световната финансова криза, в които изпадна,  реши, че ще спечели, ако се държи по-конформистки. Това обаче се оказа още по-голям риск за нея, защото остави твърде много парещи теми и съмнения, които тресат обществото, на жълтите си събратя. Очерта се една ситуация и на принудително, и на доброволно отстъпление на традиционните медии.

Можем ли да кажем, че мишката ще изяде вестника?

-Все още не. Хората са привързани към хартиено издание. Макар вестникът отдавна да е загубил водещата си информационна роля, той е фактор за създаване на комуникативни общности, на читатели, които имат нужда да се идентифицират със своето издание и като тотем да го държат в ръка. Впрочем, мисля, че вестникът никога няма да изчезне напълно като печатно тяло, но в бъдеще то ще е привилегия за бутикови читатели.

Споменахте вестник „Дневник” като сериозно издание. Новият му акционер обаче заяви, че ще развива  предимно он-лайн версията не толкова печатното тяло. Как ще коментирате това?

- Така е, но в съзнанието на българската аудитория вестникът все още е хартиен. Така, че това ще е краят на „Дневник” и начало на нещо друго, което действително има своята перспектива. Тя обаче неизбежно носи и пасиви, преди всичко по-слабата легитимност на гласа. Когато „Дневник” се откаже от хартията, това поне в началото ще и загуба на авторитет.

Какво друго очаква браншът?

-Вторият сериозен риск е оттеглянето на ВАЦ, особено ако това доведе до включването на двата най-големи вестника в някаква медийна империя. Рискът е „Труд” и „24 часа” да бъдат купени от хора със силни икономико-политически обвързаности, което да източи тяхното влияние. Това ще е лошо и за самите вестници, защото ще ги положи в „ братска могила” и ще им отнеме силата на идентификацията. Лошо ще е и за цялата среда, защото драстично ще ограничи плурализма й. До голяма степен именно чуждестранните издатели създават сигурност и гаранция  за четимата позиция на нашия пазар. Без тях изданията им неизбежно ще се маргинализират. 

Какво ще се случи, ако тези прогнози се сбъднат?

-И мощната тиражна преса (по хибридния модел на „Труд” и „24 часа”) и опитът за качествена журналистика (правен от „Дневник” ) в момента са заплашени. И това е началото на края на влиятелната печатната медия в България. Пазарът ще попадне в един кръг, където Интернет комуникацията с всичките й все още неизживени дефекти и жълтите вестници, с неустойчивостта на информационната си политика, ще станат определящи за това, което ще наричаме пресата.
Но заедно с това, когато „Дневник” се превърне в он-лайн издание, а „Труд” и „24 часа” станат местна собственост, ще се освободи нишата за нов хартиен играч. Защото в България масовото подменяне на медийната с интернет комуникация няма да се случи по-рано от 5-6, а и повече години. Големият въпрос е дали ще е достатъчно културно времето за развитието на този нов хартиен играч.

А Вашето мнение?

Според мен има такава възможност. Този нов играч може да изникне и на база на утвърден вестник и да се създаде вестник от „а” и „б”. Също така напълно е възможно да се намери финансиране за навлизане в тази ниша както от външни, така и от вътрешни инвеститори. Вестник „Класа”, например, сякаш направи подобен опит в съдружие с FT, но резултатът не е категоричен. Новият играч ще трябва във всекидневната комуникация да доказва своята независимост, че финансовата му подкрепа не е продукт на корпоративен заговор.

Г-н Лозанов, говорите за възможността за окрупняване на пазара. Как това ще повлияе на журналистиката и какви изводи можем да си направим от изминалия опит?

Всяко окрупняване е удар срещу  т.нар. външен медиен плурализъм. Законът тук е прост: колкото по-различни са собствениците, толкова по-разнообразни позиции предлага пресата. Като председател на СЕМ в  момента настоявам да се създаде закон за медиите, в който да се търсят ограничения на медийните концентрации, в специализирани норми да се постави въпроса в колко различни медийни сектора можеш да имаш дялове и колко големи могат да бъдат те. Ние имаме малък пазар, който, за да е разнообразен, би трябвало да е доста раздробен. В момента няма пречка един собственик да изкупи повечето медии. Тогава каква ще е разликата между него и ЦК на БКП в плана за свободата на мненията?

Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Бил член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ - предшестващия СЕМ регулатор) в периода 1997-2001 г. От 2001-2003 г. е бил и член на СЕМ.
Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.