След отказа от съмнителните руски проекти

Фокус: Г-н Алексиев, в петък премиерът Борисов заяви, че България се отказва от проектите „Бургас – Александрополис” и строежа на атомната централа. Как бихте коментирали това изненадващо решение.
Алекс Алексиев: Първо трябва да кажа, че решението, поне за мен, не беше пълна изненада тъй като новото правителство изрази съмнения по тези проекти още от самото начало. Що се отнася до моята реакция, смятам че решението е напълно правилно. И служи на истинските национални интереси. Остава само Борисов да обяви, че страната също се отказва от третия съмнителен руски проект, “Южен поток” и българската енергетика има шанс да бъде поставена на съвсем друга и много по-здрава база.
Фокус: Защо смятате че тези проекти са съмнителни?
Алекс Алексиев: Защото са проекти, които преследват по скоро политически, отколкото икономически цели. Главната им цел е да продължат българската енергийна зависимост от Москва както и да осигурят на Русия (например посредством „Южен поток” или „Северен поток”, които поляците вече наричат Молотов - Рибентроп поток) нови възможности за енергиен шантаж спрямо Европа. По мое мнение, фактът, че България двадесет години след падането на комунизма е все още почти напълно зависима от Русия за газ и петрол, е един скандал, на който е крайно време да се сложи край. Ако Борисов успее да се пребори със силните интереси зад тази зависимост и да я прекрати, това ще е едно ключово постижение.
Фокус: Какви вреди носи на България тази зависимост, според вас, ако тя съществува?
Алекс Алексиев: Вредите са и политически, и икономически. В политическо отношение многобройните фирми, фирмички и лобистки групировки, които защитават интересите на руски монополи като например „Газпром”, са в същото време проводници на проруска политика на всички нива на политиката, включително най-високото. Големите трудности, които имахме като държава при прехода от тоталитаризма към демокрацията, до голяма степен се дължат на добре окопаните проруски интереси, като се почне от комунистите и Държавна сигурност, и се стигне до енергийната мафия.
От гледна точка на икономическите интереси на българите, погледнете например какво става на пазара за газ. Чета във вестника, например, че монополистите искат да повишат цената на газа с 23%, което значи, че и парно, и ток, и всичко останало също така ще се повиши за народа, въпреки тежките кризисни условия.
А каква е ситуацията на пазара? В целия свят цената на газа пада, и то доста стремглаво. В момента спот цените за газ, както и фючърсните сделки, са половината от цената на дългосрочните газпромовски контракти. Ако ние бяхме умни да си осигурим алтернативни източници на енергия още през `90-те години, сега можехме да купуваме евтин газ от Катар или другаде. Това правят в момента в западна Европа където зависимостта от Русия е само 25%, а не 100%, както е при нас. Испания, например, току-що сключи десетгодишен договор с Катар за доставка на 12 милиона тона втечнена газ ( LNG).
Фокус: Защо пада цената на газа? Това не се знае добре в България.
Алекс Алексиев: Има няколко причини, част от които са конюнктурни и временни, други са системни и дългосрочни. От временните бих изтъкнал падането на консумацията с 2% в света през 2009 поради кризата. Това доведе до свиването на руските експорти с 10%.
Много по-важни са системните причини, които са от революционен характер и ще направят бъдещият пазар неузнаваем. Най-важната е откритието на огромни количества от така наречената неконвенционална газ в Щатите посредством нови технологии като хоризонтално сондиране и хидравличнo разбиване на шистови слоеве. Докато само преди пет години се смяташе, че американските газови залежи са почти изтощени, сега експертите прогнозират достатъчни запаси за сто години. Това значи че най-големият консуматор на газ в света отпада като вносител и се превръща в потенциален експортьор. За „Газпром” това е много лоша новина, тъй като огромните, но много скъпи за експлоатация газови залежи в Ямалския полуостров, като Щокман, например, щяха да бъдат разработени най-вече за LNG износ в Америка. Сега разработването е отложено отново и надали ще се случи скоро, ако въобще се случи.
Друга причина е силното развитие на експорта на евтина течна газ, за която вече споменах. Страни като Катар, Алжир и евентуално Саудитска Арабия, ще играят все по-голяма роля на пазара за сметка на Русия.
Фокус: Искате ли да кажете че „Газпром” и Русия губят мястото си на най-голям доставчик на синьо гориво в света?
Алекс Алексиев: Това, което казвам, е, че те ще загубят монополната си позиция в Източна Европа и ще срещат все по-силна конкуренция в Западна Европа. Времената, когато те можеха по всяко време да заплашват и шантажират клиентите си със затваряне на кранчето отминават. Отминава също времето, когато те можеха да налагат дългосрочни контракти с цени от $350 за хиляда кубика газ.
Погледнете фактите. В средата на 2008 г., „Газпром” имаше пазарна капитализация от $350 милиарда и твърдеше, че скоро ще стане най-голямата компания в света с капитализация от $1 билион. В момента пазарната й стойност не е много повече от $120 билиона с борчове които се доближават до тази сума.
Неясните перспективи водят и до изчезване на инвеститорския интерес от Запад, а руснаците нямат пари за разработване на нови находища. Така че в момента „Газпром” няма достатъчни резерви нито за „Северен поток”, нито за „Южен поток” и продължава да ги подържа по чисто политически причини.
Разбира се, проблемите на „Газпром” са лесно решими, ако Русия тръгне по пътя на демокрацията и свободния пазар. В момента използването на енергия в Русия е три пъти по малко ефективно от Китай и шест пъти – от Америка. Ако енергийният пазар се освободи и „Газпром” се приватизира и стане нормална фирма на пазарни начала, огромни количества газ ще се освободят за експорт. Но тогава, той няма да може да служи като главния инструмент на нео-империалистическите амбиции на Путин.
Фокус: Какво значи всичко това за България?
Алекс Алексиев: Според мен, тези развития са добре дошли за нас, ако правителството реши твърдо да се бори за енергийната независимост на страната. Няма да е никак лесно, поради дълбоко внедрените проруски политически и бизнес интереси, но е необходимо за бързо икономическо развитие на страната. Това, което трябва да се направи, вече се прави в много източноевропейски страни. Например, освен да разчитаме само на Набуко, ние трябва много бързо да привлечем инвестиции и технология за изследване на потенциала ни в областта на шистова газ и въглищен метан (coalbed methane, CBM). Експерти са убедени, че в България има залежи, които чакат да бъдат открити. В Полша току-що откриха повече от билион кубометра шистова газ, което е достатъчно за двеста години консумация пак и за експорт. В Унгария перспективите са също отлични в падината Мако, както и в Румъния, Виенския басейн и т.н. Общо залежите на неконвенционална газ в Европа са най малко пет пъти по големи от тези на натурална газ. Друга насока която е обещаваща е дълбоко сондиране на черноморския шелф, който въобще не е изследван в българската си част. Междувременно в цяла Източна Европа се засилва сътрудничеството в съвместното използване на LNG терминали и тръбопроводна мрежа и газови хранилища. Всичко това трябва да направим, за да не изпаднем отново в положението, в което Путин и „Газпром” ни поставиха в началото на 2009.
Решенията, обявени от Борисов в петък, са едно добро начало в тази посока.