След референдума:Стопанската недалновидност

Красен Станчев, ИПИ
Политическите интерпретации на допитването до избирателите миналата неделя са често подвеждащи. И това е нормално.
Хоризонтът на отговорност на правителствата е къс, предстоят избори и тълкуванията на това гласуване и на всички останали събития от мандата на настоящето правителство са част от политическото съревнование.

Предвид този контекст е важно да се отбележи какво показа допитването като нагласа на гражданите.
1. Гласовете за АЕЦ „Белене” са около 13% от тези на всички избиратели. Това са хората, които повярваха в следните два аргумента „за” тази централа:
• Че електричеството от нея ще е почти безплатно;
• Че РОСАТОМ е благотворителна организация.
2. Обстоятелството, че това са именно 13%, е основание както за оптимизъм, така и за песимизъм. Това е избирателна маса, която тласка и ще тласка политическите партии към по-голям популизъм.
3. В основата на гласовете „за” е достойната за съжаление икономическа неграмотност на тази немалка част от населението на България.
4. На въпрос на НЦИОМ от 24 януари „дали бихте дали собствени средства за построяването на АЕЦ „Белене?”, избирателите на БСП (които са основната група в гласовете „за”) са отговорили по следния начин: 5,5% са съгласни да финансират проекта, 65% не биха направили това, а останалите се колебаят.
5. Социологическото проучване не е гласуване, но то показва нагласа да се прави помен за чужда сметка, която, в контекста на разгръщащ се популизъм, ще бъде съществен фактор в предстоящите избори и в стопанската политика след тях, независимо от резултата на самите избори.
6. Може да се смята за успех мобилизирането на 530 000 срещу АЕЦ „Белене”, особено предвид нагласите преди кампанията по допитването. Но по-важно е обстоятелството, че и гласувалите „за”, и негласувалите в неделя демонстрираха явно пренебрежение към дългосрочните и трудно предвидими ефекти от държавната намеса в икономиката чрез такива проекти като АЕЦ „Белене”.
7. Кампанията все пак разкри съществена информация за проекта и за безотговорния начин на действие на поредица правителства. Продължаването на АЕЦ „Белене” при същите условия (заблуда на населението, фалшифициране на енергийни баланси и пряко обслужване на РОСАТОМ) изглежда невъзможно.
Най-значимото в проведения референдум обаче е споменатата стопанска недалновидност. Тя е характерна за огромна група хора и нейно следствие са повечето от неуредиците в настоящия стопански и политически живот на България.