Словакия без данък върху търговията на дребно. Как?

Мартин Влахински*

От известно време насам няколко източноевропейски страни започнаха флирт с различните форми на „данък върху търговията на дребно“ – подобен, макар и не идентичен, на ДДС и данъка върху оборота. Прокламираната цел е борба с международните търговски вериги, които са обвинявани за проблемите на местните земеделски производители и местната хранително-вкусова промишленост. В реалността, обаче, той вреди основно на потребителите.  

Данъкът беше въведен в Полша, Унгария и, от 1-ви януари 2019 г. – в Словакия. Дългата борба срещу въвеждането му е описана подробно тук и макар че войната изглеждаше загубена, надеждата умира последна. Това се оказва особено вярно за Словакия, където от 1-ви април 2019 г. данъкът беше премахнат, след само 3 месеца съществуване.

Есенната кампания срещу въвеждането на данъка успява да обори официалните аргументи на държавата. Обществеността осъзна, че данъкът ще засегне основно потребителите, а пресата го нарече „хранителният данък“.

През февруари публикуваната статистиката за ценовите равнища за предходния месец показа, че януари 2019 г. е първият месец, в който данъкът се налага и цените на хранителните стоки отбелязват най-високия си ръст за последните 12 месеца. Дори и официалните анализи на министерството на финансите и на статистическата служба признаха, че около една трета от покачването на цените се дължи на новия данък.

Също така, данъкът сериозно изкривява пазара. Чрез включването на редица сложни изключения, на практика само отделни международни търговски вериги са засегнати от него. INESS[1] представи няколко анализа за конкурентната среда и показа реални примери. Два еднакви магазина в двата края на улицата имат различно данъчно облагане заради новия данъчен закон. Тези анализи бяха представени на Европейската комисия (ЕК), която започна задълбочено разследване на проблема и само след няколко дни разпореди Словакия да отмени данъка.

Правителството можеше да започне дълга юридическа битка с ЕК, но общественото мнение беше силно против данъка. Основният му поддръжник – Словашката национална партия – губи популярност в социологическите проучвания. Решението на ЕК за тях беше удобна възможност да оттеглят предложението, без да губят престиж.

Историята на данъка върху търговията на дребно е силен стимул за INESS и за всички пазарно ориентирани организации в Словакия. Постоянните и упорити усилия могат да бъдат успешни. Този стимул е още по-важен с приближаването на парламентарните избори през 2020 г., когато ще започнат да избуяват всякакви ужасни идеи за политики.

* Мартин Влахински е икономист – анализатор на INESS в областта на икономическата политика, енергетиката и природните ресурси. /ИПИ