Снегът: Спасението за есенните посеви

Заради настъпилото понижение на температурите в страната, състоянието на посевите е разнообразно и зависи от района, сорта и срока на сеитба. В отделни райони, съчетанието от ниски зимни температури и липсата на снежна покривка може да доведе до повреди от измръзване при есенните посеви. Това казаха за БТА от дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните в отговор на въпроса каква е обстановката с посевите на територията на цялата страна, предвид силните застудявания.
Успешното зимуване на есенните посеви зависи от фенологичното им състояние в началото на зимата и тяхната закаленост, което е в пряка зависимост от минималните стойности на зимните температури и наличието на трайна снежна покривка, отбелязаха специалистите. Според тях по време на презимуването,
най-уязвими ще бъдат посевите, засети след оптималните агротехнически срокове и тези със забавено развитие (поради недостиг на влага през есента) във фази "поникване" до "трети лист". Не е изключено да има частични повреди и при братилите посеви.
Образувалата се в края на януари дебела снежна покривка в много райони на страната, до голяма степен ще предпази есенниците от вредното въздействие на отрицателните температури, обобщават от министерството. От ведомството обясниха, че характерна за житните култури е способността им да компенсират изоставането в развитието си, поради което като цяло е твърде рано да се правят прогнози. Ежегодно, експертите от Областните дирекции "Земеделие" на Министерство на земеделието и храните провеждат обследвания на площите, заети със земеделски култури.
Събраната информация, дава възможност за изготвянето на предварителна оценка за моментното състояние на културите, съобразно настъпилите агроклиматични условия и фази на развитие. Първоначални данни за състоянието на културите се очакват в края на март, когато приключва първия етап от обследването. На въпроса има ли опасност от измръзвания на пшеницата и рапицата в масиви, които заради силния вятър са останали без снежна покривка - като Добрич и други райони, от МЗХ посочиха, че в райони, където ниските температури са съпроводени от силен вятър и липса на защитна снежна покривка могат да се очакват поражения от измръзване. Тези поражения са в различна степен - при ечемика, рапицата и пшеницата. Повредите от отрицателните температури могат да бъдат отчетени обаче едва след началото на вегетацията на културите. При посевите с рапица, картината е по-различна. Тази култура е рискова за нашата страна по отношение на влагата по време на сеитбата и след нея, отбелязват специалистите. На отделни места в страната са отчетени непоникнали площи заети с рапица. Това основно се дължи на късното и неравномерно поникване на растенията, вследствие на недостатъчните количества на валежите в страната през есента. Като култура рапицата има слаба зимоустойчивост, която зависи от сорта, фазата на развитие и закаляването на растенията. Растенията, непреминали закаляване (обикновено при късна сеитба или ненавременно поникване), получават повреди или загиват при температура до минус 6-8 градуса. Добре закалените растения издържат понижение на температурата и до минус 12-14 градуса. При наличие на снежна покривка рапицата би могла да издържи и температура до минус 23-25 градуса.
Много от стопаните прибегнаха до разораване на площите в недобро състояние, но учените от Добруджанския земеделски институт в гр. Генерал Тошево съветват да не се избързва, поради това че рапицата има изразени компенсаторни възможности и при едни последващи благоприятни агроклиматични условия би могла да навакса в развитието си. Друг е въпросът доколко това е икономически изгодно за производителите, коментираха от министерството.
Запитани каква част от площите са засети със селектирани сортове на Добруджанския земеделски институт и гаранция ли е това за адаптирането им, от ведомството посочиха, че по неокончателни данни на отдел "Агростатистика" през 2011 г. 57,4 на сто от площите са били заети с подобни сортове. Сред тях са - Енола, Аглика, Янтър и Милена, всички селекция на Добруджанския земеделски институт - гр. Генерал Тошево. В нашата страна при пшеницата се засяват основно сортове българска селекция, като през последните години бяха изпитани и вписани в Официалната сортова листа и няколко европейски сорта, които са с високо качество, но с по-ниска студо- и зимоустойчивост. Тези сортове са твърде рискови при подобни зимни условия. Българските сортове пшеница са селекционирани и изпитвани при нашите климатични условия, което гарантира успешното им развитие в зависимост от наличието на подходящи външни фактори, агротехника и др., обясниха от отдел "Растениевъдство". Специалистите дадоха отговор и за състоянието на овощните дръвчета - ябълки, круши, сливи, вишни, праскови, кайсии и лозата. Те уточниха, че студоустойчивостта при различните овощни видове зависи от различни фактори - сорта, запасеността на тъканите с хранителни вещества, възрастта на дърветата, добива от предшестващата година, напояване, торене, както и продължителността на въздействие на ниските температури.