АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През миналата година България е била на предпоследно място (26 на сто) в ЕС по дела на фирмите, които са използвали бизнес компютърни програми, спрямо всички компании. Последна е била Румъния (24 на сто), а преди нашата страна е класирана Словакия (32 на сто).
С исторически рекорди от 1, 914 договора за общо 533.1 млн. лв. [0.3% от БВП] отбелязваме 2023 по отношение на брой подписани договори и изразходвани суми за ИТ хардуер, софтуер и услуги по Закона за Обществените Поръчки (ЗОП) в България.
Проучването цели да анализира подхода и нивото на зрялост на бизнеса при изграждането на приложения, ориентирани към човека, на фона на нарастващата значимост на достъпността на дигиталните продукти и услуги. Мнозинството от участниците от България (90%) посочват, че създаването на софтуер, поставящ човека в центъра, е по-важно сега, отколкото е било преди две години.
Проверяваните процедури се определят от специализиран софтуер по методика, която отчита нивото на риск. Проверката на АОП се извършва на два етапа - преди и след стартиране на процедурата, и обхваща решението и обявлението, с които се оповестяват откриването, техническата спецификация и методиката за оценка, когато е приложимо.
Изтичането на данни, атаките срещу критична инфраструктура или физически активи и увеличените случаи на зловреден софтуер с цел откуп предизвикват тревоги относно киберсигурността. Прекъсването на дейността остава на второ място с 31%, а природните бедствия бележат най-съществен ръст в сравнение с 2023 г. с 26% и се класират на трето място.
Най-купуваните услуги за облачни изчисления през 2023 година са били имейл услугите (82,7 на сто), следвани от услугите за съхранение на файлове (68 на сто) и офисен софтуер (66,3 на сто).
Компаниите са инвестирали значителни средства и усилия в изкуствения интелект (ИИ), което създава казуси пред икономистите за това да разберат въздействието на новия софтуер върху пазара на труда и бъдещето на работните места.
Според проучване сред водещите сфери, в които се очаква увеличение на екипите, са експерти с ИТ технически умения (41%), разработка на софтуер за сигурност (31%) и анализ на данни (30%).
Средствата са по мярката "ИКТ решения и киберсигурност". С тях компаниите могат да закупуват софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси, както и да си осигурят по-добра информационна и киберсигурност.
Проектът на двамата младежи в областта на селското стопанство е спечелил трето място в програмата за създаване на стартъп клубове в българските училища "Тийноватор".