Софтуерният сектор у нас продължава да расте

Ръстът на софтуерния сектор у нас продължава с по-бързи темпове от развитието на българската икономика. 16,5% е ръстът на приходите за миналата година, 451 нови софтуерни компании са създадени у нас, а новооткритите работни места в сектора са 2 675.

Софтуерната индустрия запазва водещата си роля по инвестиции в развойна дейност и челни позиции в експорта на услуги на България. Приносът на индустрията към държавния бюджет остава значим – софтуерните компании продължават за плащат над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната. Изкуственият интелект е възприет в безпрецедентните 100% от софтуерните компании у нас.

Това са основните изводи от традиционния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас - БАСКОМ Барометър - който асоциацията провежда за 16-а поредна година.

Данните за 2024 г. бяха представени пред лидерите на компаниите - членове на БАСКОМ и партньорските организации, а специален гост на събитието бе Екатерина Захариева, европейски комисар с ресор "Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации".

Българският еврокомисар Екатерина Захариева представи фокуса на настоящата Комисия върху конкурентоспособността, чийто двигател са иновациите и иновативните сектори, сред които са и софтуерните компании. Пред гостите на събитието тя обяви, че една от първите ѝ инициативи ще бъде да представи нов европейски Акт за иновации. Неговата цел ще бъде да подобри рамката, в която функционират иновативните компании, като улесни привличането на  капитал и таланти, както и по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране.

Захариева добави още, че в рамките на „Хоризонт Европа“ – най-голямата публична програма за изследвания и иновации в световен мащаб – е създаден специален „Европейски съвет за иновации“, чиято цел е да подпомага финансирането на европейски иновативни компании във фазата им на растеж: „За първите три години от действието на Европейския съвет за иновации, български иновативни компании са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездно финансиране и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции.

Радвам се да обявя, че от следващата година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще подобри значително възможността на тези компании да останат в Европа“, каза Екатерина Захариева.

Тя сподели, че специален фокус в нейната работа ще бъде и т. нар. единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти: „Сигурна съм, че това е една от добрите новини, които ще чуете от мен днес, защото знам, че достъпът до такива специалисти е основна нужда на сектора и пречка пред възможността за растеж на компаниите“.

Според данните от БАСКОМ Барометър над 1,23 млрд. лв. е ръстът на софтуерния бизнес у нас през 2023 г., който достига 8,7 млрд. лв. За настоящата 2024 г. прогнозата е за ръст от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб растеж и несигурна перспектива за икономиката на еврозоната, вкл. България.

Инвеститори от 34 държави присъстват в софтуерния сектор в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия.

Близо 1/3 (28%) от общия обем на износа на услуги у нас идва от софтуерни продукти и услуги, което оформя 85% от приходите в сектора.

Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 г. Прогнозата за 2024 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП ще продължи да се увеличава и ще достигне 4,9%, което ще затвърди позицията на сектора като водещ в икономиката на услугите в страната.

„Общият брой на заетите в софтуерния сектор да е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира постъпления от данъци и такси в бюджета над 3 пъти повече от средното за страната. Общите данъчни постъпления от целия сектор за 2024 г. се очаква да надхвърлят 2,7 млрд. лв.“ Това сподели Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ.

Специален фокус на събитието бе представяне на каузата на БАСКОМ и високотехнологичната асоциация БРАИТ за реформиране на образованието и създаване на поне 10 технологични училища. „Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически.

Тази вертикала може да бъде ИТ, енергетика, мехатроника или космос. Реално там са професиите на бъдещето. За да работят тези училища, те трябва да са от кампусен тип, за да можем целенасочено да инвестираме в таланта на децата. Така както имаме музикални и художествени училища. Определен вид мислене също е талант. Трябва да се разграничи таланта от AI.

Общото кратно е технологията, но уменията са различни“, разказа Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Към момента в България има 5 такива училища в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна. „Извън тях на нас ни се иска да има още поне 10“, категоричен е Доброслав Димитров и сподели още, че в напреднала фаза на развитие са новите технологични училища във Враца и Смолян.

Като председател на УС на БРАИТ Доброслав Димитров подчерта значимостта на асоциацията и единомислието, което е постигнато. „Голямото обединение БРАИТ представлява новата икономика на България. Това безпрецедентно обединение, което постигнахме последната година и половина, ни прави много горди. Над 30 организации членуват в него и надхвърляме 20% от икономиката.

Тези 20% в момента не участват в националния диалог. Затова за нас е важно да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество - там, където работодатели, държава и синдикати разговарят, им липсва огромна част от информацията, която реално е при нас. Няма как с липса на информация да взимаш правилните решения. Трите стълба, на които се крепи иновативната икономика и за които ние от БРАИТ ще работим са: достъп до талант – училища и достъп до кадри от трети страни; развитие на средата – данъчно осигурителната рамка, регулациите, създаване на добавена стойност; върховенство на закона.

Една от причините българските големи компании да не са тук, е защото избират да се регистрират на други места с по-благоприятен режим. Иска ми се да измислим европейската мечта. Бъдещето е по-светло отколкото ние си мислим, но следва да си го случим сами“, каза в заключение Доброслав Димитров.