EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

Социален експеримент в Нидерландия

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Социален експеримент в Нидерландия

mail08:01 | 29.05.2024прегледи 560 коментарикоментари 0


В продължение на две години 600 домакинства на социални помощи в Заанстад, Тилбург и Амстердам, Нидерландия, ще получават допълнително 150 евро на месец без никакви условия. Това е експеримент за определяне не само на потенциалното икономическо въздействие на такъв вид плащания, но и за измерване на евентуални подобрения в социалната сфера и начина на живот. Инициативата е на проекта Фонд "Шанс" (Kansfonds), финансиран в голямата си част от Пощенската лотария на Нидерландия, съобщава тв каналът НОС (NOS).

Подобни проучвания в САЩ, Канада и скандинавските страни са показали смесени резултати. В подобни проекти хората, живеещи в бедност, които са получавали допълнителни пари, са били по-склонни да си търсят работа на пълен работен ден и са имали по-малко здравословни проблеми, а децата са се представяли по-добре в училище. От Kansfonds се надяват на подобни резултати и в Нидерландия, като предполагат, че допълнителните пари ще намалят стреса и ще дадат на участниците повече ментално пространство, за да погледнат към бъдещето.

Двугодишният експеримент започна в Заанстад този месец. Тилбург и Амстердам ще се присъединят по-късно. След две години безвъзмездните средства постепенно ще бъдат намалени до нула за шест месеца. Сумата от 150 евро допълнително на месец е избрана, тъй като това е максималната сума, която може да бъде отпусната, без това да се отрази на социалните помощи и надбавки, които тези семейства получават.

Участващите 150 домакинства в Заанстад са предимно семейства с един родител, които получават социални помощи. Има сравнителна група от 150 домакинства с приблизително същия състав, които няма да получат безвъзмездната помощ.

Изследователите от Амстердамския университет за приложни науки ще използват въпросници и интервюта, за да проучат разликите между двете групи, като изследват здравето, работата, образованието и други. Специализирана агенция ще извърши и социален анализ на разходите и ползите, като ще разгледа какво означават допълнителните средства за неща като разходите за здравеопазване.

Kansfonds се надява, че това проучване ще стимулира дискусията за бедността и дълговете и как най-добре да се подпомогнат домакинствата, които изпитват затруднения.

Над 800 000 души в Нидерландия живеят под прага на бедността, като повече от една четвърт от тях са деца.

Проучвания са показали, че най-богатите 20 на сто в Нидерландия живеят средно с осем години по-дълго и се радват на 24 години повече добро здраве, отколкото хората от по-бедните домакинства. Социално-икономическият съвет отбеляза, че финансовите проблеми водят до повече стрес и по-малко часове сън, което има по-дългосрочен ефект.

"Здравословните проблеми често са резултат от натрупване на проблеми през целия живот на хората. Децата, които растат в бедност, спортуват по-малко и се хранят с по-малко здравословна храна", заяви Социално-икономическият съвет по-рано тази година. Тези причини оказват пряко въздействие върху успеваемостта на децата в училище и следователно върху шансовете им на по-късен етап от живота.

Социално-икономическият правителствен мозъчен тръст - Нидерландският институт за социални изследвания (SCP) -  определя бедността като състояние, при което хората не разполагат с достатъчно пари, за да посрещнат основните си нужди, като им остават достатъчно пари за почивка, отдих и "социално участие", като например членство в спортен клуб. Институтът е много загрижен за тези, които постоянно се оказват на червено, особено с около 200 евро на месец.

В същото време често странно сложната и бюрократична система за социални помощи означава, че около 170 000 домакинства пропускат да получат различни стипендии, за които могат да кандидатстват. Програмите за тези помощи са различни в различните общини, но от години се повдигат въпроси дали градовете са подготвени да се справят с тях, заключава публикацията./БТА


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg