Спадът по ипотечните лихви ще продължи

Силвия Стоядинова
С около 1% - 1.25 % са намалели лихвите по ипотечните кредити от началото на годината , като се очаква тази тенденция на спад да продължи и в следващите години. Това коментира пред EconomyNews.bg Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център.
Г-н Тошев, кои са тенденциите на пазара на ипотечно и потребителско кредитиране и вашите прогнози до края на годината ?
Това което виждаме е, че кредитният пазар продължава да е свит откъм активност на потребителите и става все по-активен откъм предложения на финансовите инвестиции. Виждаме много нови и интересни предложения и по отношение на ипотечните кредити, и по отношение на потребителските кредити. От друга страна, е налице предпазливост на потребителите, които се страхуват да задлъжняват все още. Най-търсен си остава жилищният ипотечен кредит, защото за българина е приоритет да има свой собствен дом. Спадът на цените на имотите също провокира определен интерес.
Добра тенденция е и спадът на лихвите по ипотечните кредити. От началото на годината можем да кажем те са спаднали средно с около 1% -1.25 %. Така че имаме по-добри предложения и малко по-голяма предпазливост от страна на потребителите.
Каква е в момента средната лихва на ипотечните кредити ?
Средната лихва на ипотеките в лева и евро, казвам и в двете, защото при много финансови институции те са изравнени, е между 6.5-7%.
Какъв е процентът на лошите кредити ?
Около 17% в момента са лошите кредити. През последните няколко месеца видяхме лека тенденция на намаление, което може би ще покаже, че тази година тази тенденция ще се обърне и през следващите години те ще започнат леко да намаляват, което показва, че все повече българи успяват да се справят със задлъжнялостта си и с проблемите с кредитите, които имат.
Бихте ли сравнили лихвите по кредитите у нас и в съседните държави?
В България имаме едни от най-високите лихви по ипотечните кредити. По-високи лихви от нас имат Унгария. В Румъния са малко по-ниски от нашите. Така че страните, които са по-близо до нас, са с лихви около нашите. А най-ниските лихви естествено са на най-големите страни в Еврозоната – Франция, Германия, Великобритания, където се движат между 3-5 и 5%.
При потребителските кредити сме в златната среда, има доста по-скъпи потребителски кредити извън България. Мисля ,че Полша е един такъв пример, където лихвите по потребителските кредити надхвърлят 20%. При нас средно се движат между 11 и 14%. Така че вървим в посока доближаване на средните лихви за еврозоната, но това не може да стане с надскачане на възможностите си. То трябва да идва с все по-стабилното развитие на икономиката и стабилизиране на доходите в страната, намаляване на безработицата.
Какви са най-търсените жилища в момента?
Българинът продължава да търси масово жилища между 40 и 50 000 евро в големите градове, става въпрос за двустайни апартаменти. Доходите, които използваме при претегляне на кредитите, са между 1000 и 2000 лв. доход на семейство.
Ако чистият доход на човек за месец е 1000 лв., то колко най-много трябва да отдели за вноска ?
Ако взима 1000 лв. той не трябва да плаща повече от 450 лв. разходи по всички кредити, за да му остава една сума, която да му позволява да покрива всичките останали разходи.
А по отношение на депозитите в каква валута са най-изгодни сега ?
В момента лихвите в левове по депозити са по-високи, отколкото тези в евро, така че най-добре да държим парите си в лева.
Как коментирате идеята на кабинета да се облагат лихвите по депозитите ?
Аз лично смятам, че не е правилно. Естествено повече гледам от потребителска гледна точка. Смятам, че българинът като човекът с най-ниски доходи в еврозоната това да му се даде една допълнителна данъчна тежест не е чак толкова добре. Масата от спестявания на българите са малки суми, които не биха донесли чак толкова голяма полза на хазната, пък са важни за отделния човек. Още повече харесвам идеята във Франция, да има лимит. Вярно е, че в повечето европейски държави има такъв данък, така че ако твърдо ще се въвежда и у нас съм по-съгласен да се въведе с лимит, под който да не се облагат сумите с такъв данък. Тоест той да важи за хората с по-големи възможностите, за които няма да е такъв проблем.