Спазва ли се забраната за пушене?

От днес Министерство на здравеопазването започва тематична проверка в цялата страна за това как се спазва забраната за тютюнопушене на обществени места. Тя ще продължи до 18 март и в нея ще участват всички 28 РЗИ. Те ще проверяват дали се спазват новите правила, които влязоха в сила в края на миналата година. Според тях пушене в закрити обществени места, като ресторанти, питейни заведения, барове, хотели, гари, летища, транспортни средства, офиси, училища, се допуска само, ако има обособени помещения, които са изолирани с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати. Освен това тези места трябва да са по-малки от частите, в които не се пуши. В тях трябва да има и добра механична вентилация, отговаряща на всички технически изисквания. На вратите им трябва да седят специални табели, които да показват, че помещения са за пушачи, както и че пребиваването на младежи до 18 години в тях е забранено. В заведенията за хранене и развлечения с площ по-малка от 50 кв. м. собственикът трябва да избере дали ще се пуши или не и да постави съответната табела на входната врата. Обобщените данни от тематичната проверка ще бъдат готови до 25 март. Санкциите за нарушителите са регламентирани в Закона за здравето. За едноличните търговци са от 300 до 1500 лв., а за юридически лица от 500 до 10000 лв. С глоба от 50 до 300 лв. се наказват физическите лица.

МЗ и занапред ще води активна политика за спазването на мерките за забрана за пушенето на обществени места. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за възникване на много социално-значими заболявания – онкологични, сърдечно-съдови и белодробни. Употребата на тютюневи изделия е причината всяка година 1.5 млн. умирания от онкологични заболявания. Рискът за непушач да заболее от рак на белия дроб например е с 20-30% по-голям, ако живее с пушач. Това е така, защото в цигарите се съдържат 46 канцерогенни вещества.

Едни от най-вредните сред тях са:
- формалдехид – използва се за балсамиране на мъртвото тяло, причинява рак;
- бензен – открива се в бензина, води до рак, левкемия, хромозомна абнормалност;
- полониум 210 – радиокативен и много токсичен, води до рак;
- винил хлорид – използва се за изработването на тръби, води до рак;
- водороден цианид – води до загуба на теглото при човека, един от най-токсичните агенти в тютюневия дим;
- катран – води до рак, до увреждане на белия дроб;
- амоняк – води до астма;
Пет години след спиране на тютюнопушенето вероятността да се заболее от рак на устата, гърлото, езофагуса и пикочния мехур намалява наполовина. Според изчисления на Световната здравна организация повече от 40% от рака е предотвратим, ако се избягват рисковите фактори като тютюнопушнето.