Спешна стоманена стратегия

Стенли Рийд
Металурзите хвърляха димки и чупеха прозорци, за да привлекат вниманието на мениджърите по време на годишното акционерно събрание на ArcelorMittal в Люксембург в средата на май. Те бяха бесни на Лакшми Митал, главен изпълнителен директор и най-голям акционер на най-могъщата стоманена компания в света, заради спешното съкращаване на производството и работната сила.
Изминалите шест месеца бяха трудни за компанията и нейния шеф. Миналата есен търсенето на произвежданите от компанията стълбове, тръби и части за коли „се срина в пропастта”, посочва роденият в Индия стоманен магнат. Митал съкрати производството наполовина, но въпреки това кампанията изгуби над $3 млрд. за шестте месеца, приключили през март. Цените на акциите потънаха и дялът на 58-годишния Митал се сви с $37 млрд., но все пак възлиза на $18 млрд.
Въпреки че Митал не е особено щастлив от мъчителното развитие на събитията, но последните няколко месеца показват, че те се развиват според неговия сценарий. Той го бе написал в главата си още през 2006, когато придоби базираната в Люксембург компания. Според него консолидацията на индустрията ще накара компаниите да възприемат неговата стратегия, когато отново се наложи съкращаване на производството. При последната криза през 2002, производителите на стомана изсипаха милиони тонове продукция на пазара, която никой не пожела и така пострадаха всички.
Сега неговите конкуренти действително последваха примера му и започнаха да съкращават производството. Американските компании U.S. Steel, Nucor и други орязоха производството в Северна Америка до 48% от миналогодишния пик. Европейската продукция падна с 46%.
„Когато една компания с производствен капацитет от 130 млн. тона казва, че ще съкрати производството, другите следват примера й”, коментира Михаел Шилакер, анализатор на стоманената индустрия в подразделението на Credit Suisse Group в Лондон. „Преди придобиването на Arcelor от Митал, никой не бе достатъчно влиятелен, за да поведе останалите”.
Тъй като капацитетът на ArcelorMittal е няколко пъти по-голям от този на най-големите му конкуренти, Митал има по голяма гъвкавост кои заводи да бъдат затворени.
Той затвори един завод в Кливланд, намали производството в Бърнс Харбър, Индиана, като също така закри три от шестте доменни пещи в съседния Индиана Харбър. Най-ефективните производства ще бъдат първите, които ще започнат отново да работят, когато започне възстановяването, прогнозира матнатът.”Онези, които са най-малко конкурентноспособни, ще възстановят производството си последни”.
Митал също така полага сериозни усилия да намали дълговете на компанията, които възлизат на ужасяващите $32.5 млрд. В края април компанията набра $4 млрд. чрез предлагане на нови акции. Фамилията на Митал вложи $320 млн., но въпреки това нейният дял намаля от 45% на 42%. Цената на акциите се покачи от най-ниската им стойност на 17 март. "Ще оцелеем, дори ако рецесията продължи повече от година”, подчертава членът на борда на директорите Уилбур Рос.
Световните цени на стоманата са паднали повече от 50% от миналия юли насам и търсенето няма да се възстанови още три години, прогнозира Питър Фиш от консултантската компания MEPS International. Credit Suisse изчислява, че ArcelorMittal ще изгуби тази година $917 млн. при продажби от $83 млрд. През 2008 тя реализира печалба от $9.4 млрд. при продажби от $125 млрд. ArcelorMittal и другите компании може да не запазят всичките си заводи, дори след като възстановяването започне. При този сценарий индустрията ще бъде принудена да ликвидира производствени мощности и да направи съкращенвия. Все пак Митал е оптимист и посочва увеличеното търсене на стомана в Китай. И смята, че заради оскъдните запаси, това ще се случи и на други места.
„Мисля, че най-лошото е зад нас”, твърди той.