Спомняте ли си българските марки от соца?

Ива Стойкова
Спомняте ли си дъвка „Идеал”? Днес я няма на пазара, а на път е завинаги да изчезне и производителят КООП „Христо Ников” - София.
Кооперацията съществува от 1974 г. и е първият производител на сухи пасти и тулумбички у нас. Почти няма човек, който да не е опитвал или поне да е чувал за друг техен култов продукт - суха паста „Балкан”.
В края на миналата година обаче финансовото положение на компанията е на ръба заради дългове към доставчици и служители. Те пък са резултат от неизпълнени задължения към самата кооперация. Производствената сграда в столичния район "Възраждане" е обявена на търг. Целият имот, включващ земята и още една сграда, е оценен за почти 10 млн. лв., а началната цена за продажба е около 7 млн. лв. Първият търг през есента на 2011 г. е неуспешен... заради липсата на купувач. Кооперацията има и други проблеми, този пък с Централния кооперативен съюз, заради собствеността на сградата.

Коренно противоположно е състоянието на празнуващите 100 г. „Захарни заводи” АД. Техните лимонови резенки, локумът с розоберачката, бонбоните Карамел Му, лукчетата и още много други сладки продукти не са преставали да бъдат част от историята. Но не са и в миналото, а гледат към бъдещето с нови проекти, радвайки се на добри финансови резултати:
Консолидирана нетна печалба - 7,6 млн. лв.
Приходи от продажби на групата - 149,8 млн. лв.
Активи - 114 млн. лв.

Тези и много други марки извоюваха името си във времена без конкуренция на родния пазар. Днес, когато тя е факт, български и чужди предприемачи използват популярността им, за да наложат нови поизлъскани брандове със същото име. Или водят люти битки. Такъв е случаят, например, с бисквитите „Златна есен”. По щандовете могат да се срещнат различни опаковки на различни производители, но всичките претендиращи да са притежатели на името, което продава заради спомените. Самите бисквити се произвеждат от 1982 г. под шапката на СО "Българска захар". След промените, когато фабриките заживяват свой живот, за оригинален производител претендират едновременно "Българска захар 2002" АД, Долна Митрополия и "Ломска захар". Резултатът е кутии, върху които пише „Оригинал”. КЗК отсъди през 2006 г. в полза на „Българска захар 2002”, а конкурентът беше глобен. Опитите да се използва разпознаваемостта на бисквитите обаче не спират и днес. Лом отговаря на удара и днес в промоционални брошури на вериги магазини можете да срещнете името „Златен сезон”.

Любимият детски шоколад на днешните възрастни „Кума Лиса” също живее нов живот. Производителят обаче е българското подразделение на Нестле. Компанията умело разпространява шоколада под слогана „Нашето детство”. Производствената база пък е също толкова култовият завод „Малчика” в София. А съживяването на легендата „Кума Лиса” е търсен ефект и емоционален флирт с потребителите. Същото се отнася и за легендарния шоколад „LZ” Подобен ход направиха Крафт Фуудс, които купиха шоколадовата фабрика в Своге през 1993 г., и правят познатия десерт „Република”.

Част от по-новата ни история са бисквитите „Еверест”, създадени през 1986 г., две години след като първият българин покорява едноименния връх. Произвежда ги „Победа” Бургас. Техни са още бисквитите „Закуска” и „Чаени”, бонбоните „Черноморец”. Компанията е основана през 1929 г.

Не всички опити за облягане на стара слава обаче са успешни. Такъв е случаят с шоколад „Крава”. Финият млечен шоколад се смяташе за луксозен, а сдобиването с него - за истински празник. Не е чудно, че много басове, особено детски, бяха със залог шоколад „Крава”. А и цената за онези времена е впечатляваща- цели 1,30 лв. Иначе, производител е бил НПК „Република” Своге. В наши дни лош опит за нов шоколад със същото име прави фирма „Анимекс-98”. Иначе семейната шоколадова фабрика очевидно се справя и произвежда разнообразен асортимент от бонбони.

Българските марки от времето на социализма, които още срещаме на рафтовете, далеч не се изчерпват с изброените примери. Фактът, че те не се радват на феноменални печалби, може би означава, че сантиментът не е най-доброто и единствено средство за продаване. Тази задача е особено трудна предвид изобилието от продукти и брандове. И най-вероятно осъвременените „Кума Лиса” или „Детска закуска” няма да са част от спомените на днешните деца.
Снимки: Интернет/"Изгубената България"