Споразумение за командированите работници

Министрите на труда на страните членки на ЕС постигнаха тази нощ споразумение за реформа на директивата за командированите работници, предаде Франс прес. Новината съобщи Мариан Тисен, еврокомисарят по социалните въпроси, в края на продължило над 11 часа заседание на министрите на труда в Люксембург.
"Постигнахме едно балансирано споразумение", каза тя.
Сред министрите, които са се противопоставили на това споразумение, са тези от Полша, Унгария, Литва и Латвия. Трима министри са се въздържали - тези на Великобритания, Ирландия и Хърватия. Останалите министри са се показали благосклонно настроени към текста, уточнява Естония, която е ротационен председател на ЕС.
След над 11 часа дискусии министрите на труда са се споразумели за периода на командироването - максимално 12 месеца, както бе поискала Франция. Но тази продължителност може да бъде удължена с 6 месеца по искане на предприятието.
Франция, която настояваше за реформата на директивата за командированите работници, трябваше да отстъпи относно сектора за транспортните фирми, една особено деликатна тема, защото страните от Вишеградската група, както и Испания и Португалия се притесняваха за негативните последици от реформата върху техните шофьори.
Според постигнатото тази нощ споразумение вече е предвидено по отношение на шофьорите на камиони да се прилага старата директива за командированите работници от 1996 г., (а не новата ревизирана директива) до влизането в сила на друга реформа на европейска директива, посветена специално на транспортните фирми, която установява правилата в този сектор, отбелязва Франс прес.
Франция приветства постигнато споразумение за реформата на директивата за командированите работници и смята, че това е победа за Европа, предаде Франс прес, като се позова на изявление на френското президентство. Това е един съществен етап за възвръщане на европейско доверие, се допълва в изявлението.
С реформата бе силно ангажиран френският президент Еманюел Макрон.

Предисторията

Настоящите правила за командировани работници в рамките на ЕС датират от 1996 г. и включват набор от минимални права за командированите работници - например, минимално заплащане, максимално работно време, дни годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост.

През последните 20 години с разширяването на ЕС условията на пазара на труда са се променили значително. Тъй като работодателите не са длъжни да плащат на командированите работници повече от минималната заплата в страната домакин, често тези служители са по-зле платени от местните работници, извършващи същата работа. Разликата в заплащането може да достигне 50% в някои сектори.

Слабости на сегашното законодателство са довели и до злоупотреби като създаването на компании, занимаващи се само с изпращането на работници, както и изкуствено прехвърляне на поръчки на субконтрактори от държави с по-слаба социална защита.

Основната цел на реформата е да се гарантира, че командированите работници се третират по правилата за заплащането, заложени в законодателството и колективните трудови споразумения за местните работници. Всички правила за условията на труд на местни работници ще важат и за командированите, ако те останат в страната по-дълго от определен период. Принципът на равното третиране ще важи и за командированите работници, назначени през трудови агенции.

Командироването на работници в числа

Броят на командированите работници в ЕС е нараснал с над 40% между 2010 г. и 2015 г. В страните от Западна Европа са изпратени 86% от всички командировани служители.

Най-много командировани работници като абсолютна стойност има в Германия, Франция и Белгия (те посрещат около половината от всички изпратени работници). В същото време най-много работници се командироват от Полша, Германия и Франция. Над половината от командированите работници се изпращат в съседна страна.

България изпраща значително повече командировани работници, отколкото посреща. Около половината от командированите българи отиват в Германия.