Споразумението Турция-Армения тласка енергийни трасета

Руснаци и арменци следят отблизо стъпките за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, което, както казват дипломати, се вписва в новата "динамика на регионалната стабилност" в Южен Кавказ, твърди в статия гръцкият в. Вима. Всички знаят, че зад дипломатическото отваряне между Турция и Армения прозира тревогата за сигурността на така наречените енергийни трасета, на петролопроводите и газопроводите Набуко, Южен поток и ВТС /Баку-Тбилиси-Джейхан/.
"В този случай има сходство на интересите между Москва и Вашингтон за достъп до енергийните ресурси. Нормализирането на двустранните отношения между Турция и Армения и предотвратяването  на евентуална бъдеща криза в региона е в техен общ интерес", казва Алик Фаик Демир, експерт по въпросите на Кавказ от университета Галатасарай в Истанбул.
Осъществяването на тази цел преминава през "тристранната ос" Азърбайджан-Армения-Турция. САЩ, Русия и Европейският съюз се заинтересовани в максимална степен за бъдещето на един район, през който ще преминава тръбопроводът Набуко за пренос на природен газ от Иран до Западна Европа и петролопроводът ВТС, който тръгва от Азербайджан на Каспийско море и по който ще се пренася нефт до турското пристанище Джейхан на Средиземноморието през Грузия.
И двата тръбопровода заобикалят принудително територията на Армения заради затворените й граници с Турция. Преминаването им през Армения ще засили "тежестта" на страната на Запад и ще й донесе още една допълнителна облага, тъй като ще ограничи зависимостта й от нестабилната Грузия.
Анализаторите са съгласни, че новата ера на турско-арменските отношения надхвърля до голяма степен тесните интереси на двете страни.
Стратегическото положение на Армения на енергийната карта на Кавказ я прави ценен съюзник за Русия, която контролира с помощта на държавната компания ЕЕS цялото енергийно производство на Армения посредством мрежата от водноелектрически централи и атомната електроцентрала Метцамор.
Наред с всичко това затворените граници на Армения с Турция се охраняват от руски и ирански войници, а в същото време Русия поддържа две военни бази на територията на бившата съветска република.
Войната в Грузия през лятото на 2008 г. напомни колко нестабилен е Южен Кавказ и колко голяма е опасността от ефекта на доминото, ако продължат да съществуват зони на напрежение.
По този начин САЩ, Русия и Европейският съюз имат интерес да включат Армения в енергийната игра в региона. Но подбудите  им са различни: при евентуална нова криза между Кремъл и Тбилиси тръбопроводите, преминаващи през Грузия ще станат "заложници" на руснаците, тъй като биха могли да попаднат под техен контрол.
На свой ред Москва "иска да отслаби Грузия и следователно са нужни добри отношения между Баку, Ереван и Анкара, за да бъде променена енергийната карта", смята Демир.
Руснаците укрепиха връзките си с Баку чрез подписаното през юни споразумение за природен газ. В същото време конкурентният на бъдещия тръбопровод Набуко руски енергиен гигант Газпром ще започне да внася синьо гориво от Азербайджан през 2010 г.