Средната класа се затруднява с плащанията

Ниският процент изрядни плащания са традиционни за януари поради празничното разточителство и липсата на финансово планиране през декември. Този път картината беше допълнително усложнена от изключително ниските температури и грипната епидемия.  Оказва се, че наред с депозитите, расте и задлъжнялостта, показва анализ на Асоциация на колекторските агенции в България
Българите все по-ясно се разделят в две категории по отношение на финансовата си политика. Първата категория представляват по-консервативните платци, които са и осезаемо по-изрядни в изплащането на дълговете си. Това са по-възрастните, над 55-годишни хора, жителите на малките населени места, собствениците на малък бизнес, оцелял въпреки кризата, както и част от младите семейства с много малки деца. Втората категория е съставена от не дотам редовните платци, коментират от АКАБГ. Високо рисково се оказва поведението на хората на средна възраст от големите градове, представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството, например.
„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме”, коментира Райна Миткова-Тодорова, Председател на АКАБГ. „По време на третата година след началото на кризата хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Българите със среден доход обаче се държат различно - те не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост. И ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Това на практика прави финансовото им положение още по-тежко”, допълва Миткова-Тодорова.
Последствията от неплащането на кредитите и лизингите са сравнително отдалечени във времето, тъй като лизинговите компании отнемат стоката едва след третия месец за разлика от мобилните оператори и кабелната телевизия, които спират да предоставят услугата в кратък срок. В същото време лихвите са големи и с натрупване, което прави разплащането още по-трудно във времето. Сходна е картината и при ипотечните кредити. Въпреки че хората, които задлъжняват по банковите си продукти, са малък дял, размерът на вноските и високите лихви прави много по-трудно излизането от омагьосания кръг.
„Ако сметките за мобилния телефон или водата са пропуснати поради небрежност, то неспособността за изплащане на банков или лизингов продукт е признак на сериозна криза в семейния бюджет. По данни на АКАБГ едва в 12% от случаите причината за невъзможно плащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева, например, се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите”, разказва Райна Миткова-Тодорова, Председател на АКАБГ. „ Днес профилът на длъжника се различава значително от общата представа – той е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове”, допълва Миткова.
През януари 11% от клиентите са обявили като причина за забавено плащане разходи за медицински услуги. Около 4% са тези, които са надвишили планираните суми за електричество. Въпреки общата политика за отлагане на плащанията , 2 % са обяснили, че високата сметка за парното е причина за забавяне на други сметки. Все още най-силен е косвеният ефект от голямата междуфирмена задлъжнялост – забавянето на заплатите. И в началото на новата година 48% от длъжниците твърдят, че им бавят заплатите, поради което те забавят своите плащания.
„Когато стане ясно, че месечните ви разходи надвишават приходите ви, трябва да вземете мерки и да препланирате плащанията си в максимално кратки срокове”, съветва Райна Миткова–Тодорова. „Ако се налага, временно се лишете от услуги, които не ви жизнено необходими – сметките за кабелната телевизия, за интернет, ако не работите с него, обединете сметките си и разходите по кредитните карти и малките кредити, защото по всеки от тях имате такси, които допълнително натоварват бюджета ви. Плащайте редовно, дори и частично големите си задължения, защото веднъж пропуснати, те попадат трайно в графата на „неплатимите”. И не на последно място, продайте онези стоки, които вече не можете да си позволите, дори това да ви се струва неприемливо на този етап. Защото колкото повече се задълбочава проблемът, толкова по-големи загуби ще отчетете на финал”, съветват още от АКАБГ.
Статистиката на асоциацията сочи, че ако не могат да влязат в бюджета си, домакинствата съответно отлагат сметките си за:
1.вода и топлофикация
2.бърз кредит
3.лизинг на стоки за дома
4.кредитна карта
5.потребителски кредит
6.лизинг на автомобил
7.ипотечен кредит
От своята практика компаниите за събиране на вземания знаят, че потребителите, които спират да плащат лизинга на автомобила и банковите си продукти, вече са в списъците на няколко други компании със задължения за телефон или телевизия. Това още веднъж доказва установилото се ясно разграничение между българите, които трупат спестявания и тези, които трупат задължения. За съжаление тежката зима ще постави в риск и някои от редовните платци и ще са им необходими 3 до 6 месеца, за да възстановят финансовия си баланс.