АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
За България даннитe на Евростат, отчитащи Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сочат годишен инфлационен темп от 2 на сто през миналия месец спрямо 1,5 на сто през септември.
Понижението е незначително по-малко от това регистрирано за периода януари-септември, което е било 30,4 на сто на годишна база.
Измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени, френската инфлация достига 1,6 на сто през октомври в сравнение с предвиждания за ръст до 1,5 на сто. През септември годишната инфлация спрямо ХИПЦ бе 1,4 на сто.
През октомври 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (+8.6%), „Облекло и обувки“ (+8.2%), „Образование“ (+1.8%) и „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ (+1.1%). Намаление е регистрирано само в група „Транспорт“ (-0.3%).
През периода януари - септември 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 63 156.4 млн. лв., което е с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През септември 2024 г. общият износ на стоки възлиза на 6 645.2 млн. лв. и намалява с 9.3% спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.4% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.3% от износа за държавите - членки на ЕС.
Излишъкът ще достигне почти 1 трилион долара в края на 2024 г., ако продължи да се увеличава със същия темп на нарастване. Той се е повишил до 785 млрд. долара през първите 10 месеца на годината. Това е най-високото равнище на показателя за периода януари-октомври, откакто се води подобна статистика.
За тази динамика се предвижда да продължат да допринасят прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и силното потребителско търсене, оказвайки натиск върху цените най-вече в групите на услугите и на хранителните продукти.
Данъчните промени, внесени в парламента, показаха, че правителството на Орбан предлага от 2025 г. да обвърже повишаването на акцизите върху горивата, алкохола и тютюна с общия годишен темп на инфлация през юли спрямо предходната година.
Предварителните данни показаха, че БВП на скандинавската държава се сви изненадващо през третото тримесечие с 0,1% спрямо второто, когато отбеляза спад с 0,3 на сто. Пазарните очаквания бяха за растеж на шведската икономика с 0,4% през периода юли-септември.