Стандартният софтуер - най-рисков за е -магазините

Българите все още нямат изграден навик да пазаруват в интернет, а безплатните платформи за онлайн магазини, както и стандартният софтуер, са най-рискови за кражба на лични данни и друг вид злоупотреби. Това каза в интервю за БТА Петър Ванчев - председател на УС на Българската асоциация за електронна търговия.
При пазаруване от български магазин потребителите са защитени както от държавата, така и от самите търговци, стремящи се да поддържат добро име на пазара, отбеляза експертът. При пазаруване в чужди електронни магазини, държавата ни е практически неспособна да оказва контрол, коментира Ванчев.
Най-добрата практика е payment gateway - това е, когато плащането се извършва на сайта на търговеца и се обработва от банка, с която той има договор, посочи специалистът. Така и клиентът е значително по-защитен, предвид сериозните стандарти, на които трябва да отговаря всеки търговец, за да предлага такава услуга. А и пазаруването е значително по-лесно, защото не е необходимо да се регистрира и
съобразява с процедурите на сайта посредник, поясни Ванчев.
Според експерта типичен пример за измамнически сайтове е търговията със стоки менте. Тези сайтове инвестират значително по-големи суми за реклама от коректните търговци, защото целта е да се осъществят голям брой продажби за кратко време и след това сайтът да бъде закрит, каза Ванчев. По думите му най-честно срещани са случаите с продажба на маркови парфюми на половин цена. Въпреки, че покупката се случва онлайн, стоката не се ражда магически в Интернет, тя е абсолютно същата,
както във физическите магазини, внесена от абсолютно същите вносители или произведена от същите производители, както във физическите магазини. Нормално е тогава и цената да бъде същата или подобна. Ако е значително по-ниска вие не получавате същата стока, ако въобще получите някаква, коментира специалистът.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: До каква степен електронната търговия е развита в България?
Отговор: По пазарни данни процентът на пазарувалите онлайн и процентът на редовно пазаруващите в България са съизмерими с тези в Европа. Обичайно разпространяваните статистически резултати са на база плащания с карти онлайн. Този метод е силно изкривен, защото под 10 на сто от електронните магазини приемат плащания онлайн, а по-малко от 5 на сто от техния оборот е чрез онлайн разплащания. Това се
дължи на все още неизградените навици за ползване на банкови карти, както и на психозата, създавана от медиите, че онлайн разплащанията са опасни. Обичайният начин на плащане в България е плащане при получаване или така нареченият наложен платеж. С други думи разликата между официалната статистика и реалната ситуация е в съотношение по-голямо от 1:10. Обикновено оборотите на системите за разплащане се създават от плащането на битови разходи като ток, вода и др.

Въпрос: Има ли статистика дали българинът пазарува повече от родни или чужди сайтове?
Отговор: Точна статистика няма как да бъде направена, но съотношението е в пъти в полза на българските. От чужди се пазаруват предимно стоки, което не са налични в България или стоки на разпродажба, с цени значително по-ниски от пазарните.

Въпрос: Защо се предпочитат българските сайтове?
Отговор: При пазаруване от български магазин потребителите са защитени както от държавата, така и от самите търговци, стремящи се да поддържат добро име на пазара. При чуждите, държавата ни е практически неспособна да оказва контрол, а за самите търговци българският пазар е пренебрежимо малък, за да полагат особени грижи за удовлетворяване на българските клиенти и за разрешаване на възникнали проблеми. Не се предпочитат чуждите сайтове заради по-дългото време за доставка, както и от риска пратката да бъде изгубена или повредена при транспорта. Това са сериозни бариери пред пазаруването от чужди магазини.

Въпрос: Кои сайтове са по-сигурни и защитени от гледна точка лични данни на купувача и как те могат да бъдат разпознати?
Отговор: Това са големите сериозни магазини, развиващи дейност от поне 5 години - от гледна точка на административен риск. За малките магазини, които все още се опитват да се задържат на пазара, личните данни на потребителите са капитал, който би бил монетизиран при нужда или при евентуално излизане от бизнеса.
От техническа гледна точка, безплатните платформи за онлайн магазини, както и стандартният софтуер, са най-рисковите по отношение на кражба на лични данни и всякакъв друг вид злоупотреби. Това се дължи на факта, че притежавайки копие от софтуера, всеки добър програмист може да анализира кода и да намери уязвимости, които след това да използва срещу сайта, който използва даден софтуер.
Всъщност това е основният канал за хакване на сайтове. От тази гледна точка сайтовете със софтуер специално създаден за тях, са значително по-сигурни, а и показват сериозните намерения на компаниите стоящи зад тях, предвид сериозната инвестиция, която представлява един такъв софтуер.
От гледна точка на следене на канала за комуникация, българските електронни магазини са на много ниско ниво, все още не знам друг електронен магазин освен нашият store.bg, който да използва криптиран канал при обмен и управление на лични данни.
По-притеснителното е, че това не е само при електронните магазини, а и при пощенските услуги, където потребителите носят риск от проследяване на кореспонденцията с всеки изпратен или получен имейл.

Въпрос: Как най-лесно се крадат лични данни, в т.ч.номер на сметки и карти?
Отговор: От техническа гледна точка - следене на трафика, когато не е криптиран, можете много лесно автоматизирано да събирате тази информация. От психологическа гледна точка - изкушаване на потребителите - различни фишинг атаки, сайтове и имейл съобщения, представящи се за познати сайтове и услуги, изискващи въвеждане на потребителски имена и пароли. Най-лесният начин да се предпазим, е да следим дали правилно и абсолютно точно е написан адреса на сайта, една правописна грешка, тире, точка, цифра означава друг сайт. Супер изгодни сделки от нови сайтове - те обикновено целят да направите поръчка, въвеждайки данните си за плащане, всъщност плащането не се обработва, въпреки надписите на сайта, но данните ви биват записвани.

Въпрос: Наистина ли е по-добре, когато се пазарува от интернет да се използват сайтове-посредници от типа epay, ebg, paypal, като по-сигурни за защита на данните?
Отговор: Не, определено е по-добре за търговците, защото така се избягва риск клиент да поръча нещо и след това да каже, че не е поръчвал. Предвид ниската култура при ползване на такива услуги, хората често се сблъскват с бариерата на сложни процедури, които не успяват да изпълнят. И по света този тип услуги се ползват от малките търговци и като алтернатива от някои от по-големите доставчици. Най-добрата практика е payment gateway - това е, когато плащането се извършва на сайта на
търговеца и се обработва от банка, с която той има договор.
Така и клиентът е значително по-защитен, предвид сериозните стандарти, на които трябва да отговаря всеки търговец, за да предлага такава услуга. А и пазаруването е значително по-лесно, защото не е необходимо да се регистрира и съобразява с процедурите на сайта посредник.

Въпрос: Как да разберем, че сме станали жертва на измамнически сайт и има ли начин да си върнем парите?
Отговор: Има два случая - нормален търговец, който по някаква причина ви кара да се чувствате измамени и сайт, създаден с цел да бъдете измамени. В първия случай - когато сайтът е български, държавата в лицето на КЗП може да ви защити в някаква степен. Но във втория случай някой инвестира време и ресурси, за да създаде дадена измамническа услуга, а вие съвсем случайно я ползвате. Той е много по-добре подготвен за всички ситуации, които могат да възникнат и определено няма намерение да ви върне парите.
Типичен пример за това е търговията със стоки менте.
Тези сайтове инвестират значително по-големи суми за реклама от коректните търговци, защото целта е да се осъществят голям брой продажби за кратко време и след това сайтът да бъде закрит.
Пример е продажбата на парфюми, където има сайтове съществуващи по 3-6 месеца и заменени от същите сайтове с друго име и евентуално друг дизайн след това. Вие сте си купили парфюм, струващ 100 лв., на цена от 50 лв. от сайт Х , установили сте, че е менте и следващото ви действие е да си купите същия парфюм за 55 лв. от сайт Y с идеята, че вече не пазарувате от сайт X.
Въпросът е дали пазарувате от същите измамници и дали след като стоката обичайно струва 100 лв. вината не е ваша, че сте били измамени.
Въпреки, че покупката се случва онлайн, стоката не се ражда магически в Интернет, тя е абсолютно същата, както във физическите магазини, внесена от абсолютно същите вносители или произведена от същите производители, както във физическите магазини. Нормално е тогава и цената да бъде същата или подобна.
Ако е значително по-ниска вие не получавате същата стока, ако въобще получите някаква.