Становище на БНБ по конституционно дело № 4/2012 г.

Българската народна банка внесе в Конституционния съд на Република България свое становище по конституционно дело № 4/2012 г., образувано по искане на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Българската народна банка счита направеното от омбудсмана на Република България искане за неоснователно, като в становището си подробно обосновава своите 7 съображения:
1. Не могат да бъдат подкрепени изложените от омбудсмана съображения, че е налице противоречие на чл. 417, т. 2 от ГПК с чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като не са гарантирани еднакви правни условия за стопанска дейност на юридическите лица и гражданите.
- Кумулирането на влоговите с кредитни сделки не е налице при нито един друг правен субект.
- За разлика от всички други търговски дружества, банките оперират не със собствени, а с чужди средства – средства на техните вложители (титуляри на влогови и платежни сметки).
- Другите стопански субекти и гражданите не извършват и нямат право да извършват по занятие влогово-кредитни сделки.
- За банките са предвидени редица изисквания за извършване на дейността, постоянен надзор и отчетност, на които следва да отговарят не само при първоначалното лицензиране, но по всяко време при текущото осъществяване на банковите сделки и операции, и които не са приложими за другите правни субекти, включително такива, извършващи кредитиране със собствени средства.
- Счетоводната отчетност и финансовото състояние на банките, съгласно ЗКИ, са обект на постоянно наблюдение и надзор от централната банка.
- (чл. 417, т.2 от ГПК) Банките са особен вид търговец със специфичен и уникален предмет на дейност, който се осъществява при специални условия – стриктен надзор и финансовo-счетоводна отчетност, каквито не се прилагат по отношение на нито един друг вид стопански субект.
2. Не може да бъде споделен и допълнително изложения от омбудсмана довод, че са създадени различни условия за осъществяване на стопанска дейност в една и съща сфера, като се има предвид, че съществуват и небанкови финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ).
- Извършваната стопанска дейност от банките и от финансовите институции не е еднаква по характер и регулативен режим.
- Финансовите институции не са обект на лицензиране и постоянен банков надзор, както кредитните институции.
- Финансовите институции нямат задължение да спазват изискванията на останалите подзаконови актове (с изключение на Наредба № 26/2009 г.)
- Финансовите институции нямат право да извършват публично привличане на влогове и други възстановими средства и не са задължени да разполагат по всяко време със значителни парични средства, необходими за изплащане при поискване на привлечения от вложителите ресурс.
- Финансовите институции, регистрирани в БНБ по реда на чл. 3 от ЗКИ, нямат право да извършват платежни услуги.
- Банките следва да разполагат със свободен финансов ресурс във всеки един момент, за да осъществяват редовно, без прекъсване или забавяне платежните операции на своите клиенти.
- Небанковите финансови институции не биха могли да бъдат равнопоставени на банките по права, тъй като не са равнопоставени нито по отговорности, нито по регулативен режим и обществен риск, нито по вид и обем на извършваните финансови операции.
3. Конституционният съд в своята практика многократно се е произнасял, че правото на свободна стопанска инициатива и изискването за еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България нямат абсолютен характер.
- Еднаквостта на правните условия, които следва да важат за стопанските субекти, се отнася до определена по еднакви признаци група търговски субекти, а не до еднаквост по принцип спрямо всички съществуващи субекти на правото.
4. Разпоредбата на чл. 417, т. 2, предл. трето от ГПК осигурява бързо и своевременно събиране на просрочените вземания на банките към техни клиенти, управление на ликвидността на банките при разумни разходи за длъжника по събиране на вземанията и гарантиране на правната сигурност и финансовата стабилност.
- Съгласно чл. 420 и 421 от Търговския закон влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената сума. Поради това, своевременното събиране на необслужваните кредити, включително чрез прилагане разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, защитава вложителите в банките и създава стабилност на банковата система.
- Ако банките нямат на разположение атакуваната разпоредба за издаване на заповед за изпълнение, а трябва да следват общия исков ред, това би довело до значително забавяне събирането на вземанията по кредити, натрупване на допълнителни лихви за забава за длъжникa по време на съдебния процес, съдебни такси и разноски и в крайна сметка до съществено увеличаване на размера на дължимото плащане.
- Останалите способи за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК са трудно приложими за банките. Прилагането на общия и продължителен исков ред за установяване дължимостта на вземанията ще доведе до значителни съдебни разноски и начисляване на лихви за забава по време на процеса.
- Правата на банките като кредитор биха се реализирали със съществено забавяне, което би се отразило негативно върху ликвидността им и наличието на свободен финансов ресурс за предоставяне на нови кредити.
- Кредитополучателите ще имат достъп до по-малък по размер и по-висок като цена кредитен ресурс, при усложнена процедура по предоставяне и събиране на вземането и оскъпен и по-бавен съдебен процес.
- В случай че банките в страната нямат на разположение специалната разпоредба на чл. 417, т. 2 от ГПК, това неминуемо ще затрудни и забави принудителното изпълнение на неиздължени кредити и ще натрупа загуби във финансовия сектор и то в ситуация на продължаваща банкова и икономическа криза в Европейския съюз, довела до предоставяне на милиарди евро публични средства на европейски банки за предотвратяване на техни фалити.
- Забавянето и влошаването на събираемостта на кредитите би довело до влошаване на финансовото състояние на банките, намаляване или преустановяване на кредитирането и заплаха от неплатежоспособност на банки със системен ефект върху целия сектор и икономиката на страната като цяло.
5. Не могат да бъдат споделени изложените от омбудсмана доводи, съгласно които „е безспорно, че така наречените извънсъдебни изпълнителни основания поставят в по-благоприятно положение кредитора в сравнение с длъжника”.
- Член 417, т. 2 се вписва адекватно сред останалите основания за издаване на заповед за изпълнение. Посочената разпоредба не създава трудности в практиката на съдилищата. Неплатените вземания по кредити са дължими, а производството не разкрива трудности от фактическа и правна страна, доколкото на доказване подлежи единствено възникването на вземането по договора и забавянето или преустановяване на плащанията.
- Съгласно чл. 418 от ГПК заповедта за изпълнение се издава, само след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Не на последно място, на разположение на длъжника са съответните процесуални средства за оспорване и защита, както в рамките на заповедното производство, така и чрез исковия и изпълнителния процес.
6. Не на последно място, не отговаря на истината изложеният от омбудсмана довод, че разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК „е съществувала в различни редакции още от приемането на отменения Граждански процесуален кодекс през 1952 г. (чл. 237, б. „б”), когато в България съществува тоталитарен режим на управление, икономиката не е пазарна и не се основава на свободната стопанска инициатива”.
- Законът за Българската земеделска банка от 1903 г. допуска възможност банката да се снабди с изпълнителен лист за своите краткосрочни и ипотечни заемания по реда на чл. 818, т. 7 от Закона за гражданското съдопроизводство от 1892 г. С изменение от 12.01.1927 г. се допълва изрично, че съдилищата издават изпълнителни листове на банката на основание заверени от нея преписи от документи, установяващи вземанията й.
- Съгласно чл. 77 от Наредба-закон за Българската земеделска и кооперативна банка (обн. ДВ., бр. 163 от 18.10.1934 г.) съдилищата издават изпълнителни листове в разпоредително заседание и без призоваване на страните по всички вземания на банката, както и по вземания на кредитираните от нея кооперативни сдружения, макар и документите, установяващи вземанията да са подписани от неграмотни лица като длъжници и поръчители. Наредбата-закон предвижда още, че изпълнителните листове в полза на банката и на кооперативните сдружения се издават на основание заверени от тях преписи от документи, установяващи вземанията.
- Съгласно чл. 18-20 от Договора за създаване на Българската ипотекарна банка, книгите на ипотечното отделение на „Българска ипотекарна банка”, както и извлеченията от тях, имат сила на официални актове. Банката може да поиска издаване на изпълнителен лист за вземанията си по заемни договори, сключени срещу залагане на такси и доходи по реда, приложим за вземанията по ипотечни актове съгласно чл. 818, т. 7 от Закона за гражданското съдопроизводство.
7. Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК е в съответствие и с европейски правни норми и тенденции при събиране на вземанията. Така например, съгласно т. 6 от Преамбюла на Регламент 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета, създаващ европейска заповед за плащане, „бързото и ефективно събиране на неизплатени задължения, по които не съществува правен спор, е от първостепенно значение за икономическите оператори в Европейския съюз, тъй като просрочените плащания представляват основна причина за неплатежоспособността, която застрашава оцеляването на бизнеса”.