EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

Старинни къщи най-скъпите имоти в Смолянско

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Старинни къщи най-скъпите имоти в Смолянско

mail11:15 | 20.09.2012прегледи 2863 коментарикоментари 0


Туристическият бизнес в Смолянски регион показва като тенденция завръщане към изчистените линии на еркерите и хармоничните пропорции на някогашната родопска къща, към неповторимия й уют и функционалност, коментираха за БТА експерти. Най-успешните и посещавани туристически дестинации в региона залагат на родопския архитектурен стил. Наред с издигането на нови градежи, които се подчиняват на естетиката на родопското възрожденско строителство, все по-често се инвестира в реставрирането и укрепването на автентични сгради от преди век.

Най-скъпите имоти в Смолянски регион засега остават старинните къщи и конаци, а и влагането на средства за реставрация на старините се определя за струваща си инвестиция. Собственици на възрожденски сгради в Широка лъка предлагат при оферти около 100 000 евро за къща. Според експерти от фирма "ГЕОС имоти"- Смолян, офертните цени на тези сгради остават на високи нива, въпреки че пазарът на старини също е засегнат от кризата и сделките са единични.
Според арх. Мария Чапкънова-Люнчева съвременните технологии дават достатъчно възможности за адаптиране на реставрираните къщи за съвременния начин на обитаване. Осъвременяването, което не влияе на външния вид, най-често се налага за поставяне на допълнителна изолация по стени и покриви. Някои от инвеститорите запазват старините в изцяло автентичен вид, а допълнително издигат в съседство нови помещения в същия стил, но с днешните битови условия. Изграждането на къща по родопските строителни канони оскъпява градежа. Ако ново строителство днес коства условно около 220 евро за квадрат, то за строеж в родопски архитектурен стил сумата се увеличава до 300-350 евро според изчисления на Филип Терзийски, ръководител на бригада за строителство в родопски стил.
Засиленият интерес към възрожденското строителство в Смолянско в голяма степен е доминиран от търсенето на туристическия пазар. Почти целогодишен поток от туристи привличат Широка лъка и Златоград с архитектурните си комплекси от реставрирани родопски къщи. Възрожденските форми като предпочитан стил сред туристическите инвеститори, се долавят в над половината от новопостроените хотели, заведения и обекти за развлечения в Смолянска област. Дори да не са изцяло в родопски дух, новите хотелски градежи привнасят елементи от еркери или други детайли, напомнящи за строителството в Родопите преди векове. Заразен от примера на реставрираните къщи и паметници на културата, собственик в Широка лъка в момента изгражда нов хотел изцяло по технологиите и изискванията на някогашното строителство. Хотелската сграда не само е проектирана като визия във възрожденски стил, но и повтаря автентичните строителни техники и технологии на някогашните дюлгери (строители). В постройката няма бетонни плочи, а гредоред и дървените конструкции следват вижданията на майсторите в Родопите от 19-и век.


Безспорно най-добрият образец на родопската архитектура за арх. Люнчева остава Пангаловата къща в кв. Райково в Смолян. Макар и обявена за национален паметник на културата, къщата постепенно се руши след реституирането, а Смолян губи уникална ценност. Инвестирайки в родопския архитектурен стил, хотелиери и ресторантьори залагат на желанието на туристите да се потопят в друга епоха. Според нея родопската архитектура може да бъде модел за съвременните строители, съчетавайки функционалност, здравина и неповторима естетика. В тази къща нищо не се е строило случайно, всичко е премерено и перфектно изпълнено, всеки детайл има своята функция, смята архитектката, специалист по реставрация, адаптация и опазване паметниците на културата.

снимки: интернет


Тагове: Смолян, имоти
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg