Стартира проект за българските вкусове

Българското подразделение на международното движение Slow Food  реализира проект "Еко-общество чрез храна: лични избори срещу климатичните промени" се реализира с финансова подкрепа в размер на 49 500 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Основната цел на проекта е повишаване на ангажираността на гражданите с опазване на околната среда и адаптацията към климатичните промени чрез консолидиране и разширяване на мрежата от партньори на Slow Food в България, които съхраняват, споделят и развиват еко-устойчиви растителни ресурси и свързаното с тях знание като се привлекат млади хора, особено от и към необлагодетелствани райони със запазено биоразнообразие.

Проектът предвижда разширяване и укрепване на мрежата от общности на Slow Food в България – пазители на генетичните и растителни  ресурси; изграждане на партньорства с научно-изследователски институти от БАН и Селскостопанската академия; създаване на информационен портал “Български вкусове”; организиране на кампания Биоразнообразие в чиния в партньорство с шеф-готвачи и ресторанти; провеждане на Национален форум Тера Мадре България 2021; разработване на пилотна образователна програма Растем с растенията с 26 СУ „Йордан Йовков“ в София, която впоследствие ще бъде представена на заинтересовани български училища.

Свързващият елемент на тази мрежа е храната. Тя има централна роля за човека, пряко зависи от природните фактори и е отражение на социално-културните и политически характеристики на средата. Важно е обществото да бъде запознато с ефекта от нейното производство и потребителските избори върху климатични промени. Нужни са обмяна на знания и опит между местни общности, учени, учители, родители, деца, бизнес по теми като хранително биоразнообразие, екологичен отпечатък на храната, кулинарно наследство, адаптация към климатичните промени, и други.

България е страна с богато хранително биоразнообразие: видове, сортове и породи, които се срещат естествено или са селектирани и приспособени за нашата територия и доказано са най-пълноценната храна за нас, местните хора. Палитрата от практики за тяхното отглеждане и използване, отразява разнообразието от почвено-климатични условия и етнокултурни нагласи. Трудно се осъзнават отговорностите за съхраняването му, тъй като темата се представя абстрактно пред обществото. А това е основата на нещо изключително важно – хранителният суверенитет и независимост на България и гарантирането на качествена храна за всеки.

Според данните на едно от най-мащабните социологически проучвания в ЕС през последните години, разпространено от Европейската инвестиционна банка, младите българи показват тревога за състоянието на климата, но в същото време не вярват, че тяхното лично поведение може да има положителен ефект. Това е мнението на 68% от българите на възраст 15-29 години, както и на 60% от тези на възраст 30-64 години, т.е. това е съществена част от активното българско население.