АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В България годишната инфлация през ноември 2024 г. е 2 на сто, без промяна спрямо октомври. Най-ниски равнища на годишната инфлация през ноември са отчетени в Ирландия (0,5 на сто), Литва и Люксембург (1,1 на сто и в двете страни). Румъния (5,4 на сто), Белгия (4,8 на сто) и Хърватия (4 на сто) пък са с най-високи нива.
От друга страна, финансовата необходимост е основната причина за продължаване на трудовата активност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата необходимост като причина, е отчетен в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).
Поне 95% от железопътната мрежа е електрифицирана в други 8 региона: Люксембург, столиците на Полша, Швеция и Франция, българския Югоизточен район, както и Лигурия и Умбрия в Италия и Утрехт в Нидерландия. В България общата дължина на жп мрежа през 2022 г. е възлизала на 4029 км, от които 3005 км са били електрифицирани.
Най-висока е била тя в Люксембург (81 100 евро), следван от Дания (67 600 евро) и Ирландия (58 700 евро). На обратния полюс с най-ниска средна годишна заплата на пълен работен ден са България (13 500 евро), Унгария (16 900 евро) и Гърция (17 000 евро).
Сред държавите членки на ЕС, за които има данни, най-високите месечни увеличения на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Люксембург (+5,3 на сто), Кипър (+2,2 на сто) и Румъния (+1,6 на сто).
Това поставя България сред водещите 5 държави в ЕС по ръст на нощувките с повишение от 6,3 на сто спрямо същия период на 2023 г., съгласно публикуваните до момента данни. Първото място заема Люксембург с ръст от 22,2 на сто, следвана от Малта с 12,3 на сто, Латвия с 6,4 на сто, а Полша допълва челната петица с 3,9 на сто, по текущи данни от Евростат.
Най-висок дял на държавния дълг към БВП в края на Q1 на 2024 г. се отчита в Гърция (159,8 на сто), Италия (137,7 на сто), Франция (110,8 на сто), Испания (108,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Португалия (100,4 на сто), а най-нисък - в България (22,6 на сто), Естония (23,6 на сто) и Люксембург (27,2 на сто).
Най-високите ценови равнища са регистрирани в Дания (143 процента от средното за ЕС), Ирландия (142 процента) и Люксембург (135 процента). Същевременно най-ниските равнища са в България и Румъния (по 60 процента) и Полша (66 процента).
За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат. При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург.
Най-голям дял на отлични води за къпане се наблюдава в Гърция, Хърватия, Кипър и Австрия. В Белгия, България , Люксембург, Малта, Австрия и Румъния всички официално идентифицирани води за къпане отговарят най-малко на минималния стандарт за качество през 2023 г.