Стоп на плащането на земеделци, предлагат от ИПИ

Балансиране на бюджета чрез максимално оптимизиране на разходи, предлагат от Института за пазарна икономика в своята алтернатива на държавния бюджет.
Пред агенция „Фокус” Петър Ганев, икономист от ИПИ каза, че растежът, в това число и чуждите инвестиции, зависят от политиките, които се правият вътре в страната.
От гледна точка на политиките, които прави държавата, по-скоро виждаме проблем от това, което те залагат като икономически растеж. От гледна точка на политиките, които предвиждаме в нашия бюджет, дори считаме, че растежът може да бъде по-оптимистичен, тоест да се върне доверието в страната и да дойдат повече чужди инвестиции, които да провокират растеж, каза той.
Свиването на разходите икономистите виждат на първо място по отношение на администрацията.
Общо взето, всички съкращения, които бяха направени, са изядени с ревизията в бюджета и се връщат на нивата отпреди нея. Допълнително оптимизиране, включително в най-големите министерства – МТСП, МО и МВР, които не бяха засегнати от ревизията, а към момента се предвиждат нови 250 млн. лева без никаква реформа. Към оптимизирането на разходите можем да сложим и отпадане на националните доплащания на земеделците, което също е доста сериозен разход, както и мярката работещите в държавния сектор, да поемат своята част от осигуровките както всички на трудовия пазар. Тези мерки, плюс още други такива, могат да балансират бюджета до едни доста по-ниски нива, отколкото е в момента и да позволят и големите реформи, от които правителството се отказа – в пенсионната и в здравната система, каза Петър Ганев.
На първо място под реформа в здравната система, от ИПИ разбират разбиване на монопола на НЗОК и преминаване към частни здравни каси, от които всеки се осигурява. Парите за здраве по презумпция отиват за здраве и няма къде другаде да отидат, тъй като ще са далече от ръцете на политиците.
Самото здраве вече не се администрира от държавата и разбира се, по отношение на пенсиите предложението е това, което се коментираше – тръгване по пътя на личните пенсионни сметки, каза той.
Други, по-малки реформи, които дават възможност за стабилизиране на бюджета са насочени към тези структури, които вземат трансфери и са повече ориентирани към държавата, а не към пазара, например БНТ, БНР, които по закон и структура получават трансфери от държавата, а нямат право на собствени приходоизточници или са силно ограничени. Предвиждаме реформа от гледна точка на премахване на тези ограничения. По подобен начин гледаме и на университетите – нека във все по-голяма част те започнат да стабилизират своя бюджет от тези, които търсят знание, а пак не от държавата, посочи Ганев.