Стратегия за БДЖ = 430 млн. лв. инвестиции

Средносрочната стратегия за развитие на железниците и Плана
за оздравяване на БДЖ предвиждат инвестиции между 210 и 430
милиона лева, намаляване на задълженията на дружеството до 134
милиона лева и покупка на 15 електрически мотрисни влака и 30
шинобуси. Това обявиха пред депутати и журналисти министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло
Московски и директорите на БДЖ.
Московски подчерта, че двата документа ще бъдат подложени на
обществен дебат и части от тях могат да бъдат променяни.
От продажбата на неоперативни активи като вагони, локомотиви,
терени и почивни станции и може да се съберат поне 69 млн. лв.
Изработен е и механизъм за уреждане на дълговете на БДЖ към
НКЖИ, в размер на 75 млн. лв.
Предвижда се от БДЖ да бъдат освободени около 1200 души - по 600
от пътнически и от товарните превози. Няма да има масови
съкращения, личният състав ще намалява с пенсиониране на
служителите и от нормалното текучество, посочи Московски.
Стратегията дава възможност за приватизация на БДЖ "Товарни
превози", каза директорът на Холдинг БДЖ Владимир Владимиров.
Основните трасета, по които БДЖ ще работи, са границата със
Сърбия - София - Пловдив - Бургас (-турска и гръцка граници),
както и линията София - Варна, за която трябват 1,4 млрд. лева
инвестиции, каза генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев. Ако
линията от София до Варна се възстанови в качеството, когато е
била направена, времето за пътуване между двата града ще падне с
един час - от 6 часа и 50 минути на 5 часа и 50 минути, допълни
той. Московски обаче изрази скептицизъм, че държавата ще успее
да намери 1,4 млрд. лева за жп линията София - Варна.
Ламбрев подчерта, че НКЖИ може да се откаже да поддържа и да
демонтира жп отсечки, ако те не са рентабилни. Такъв пример е
линията Септември - Добринище, която носи загуба от 5 млн. лв.
на година. Други подобни линии Горна Оряховица - Елена, София -
Банкя и др. Линията между село Биримирци и Подуяне - товарна
гара, вече е премахната, защото е била обект на кражби. Някои
от линиите могат да бъдат дадени и на концесия на общините и
или на бизнеса, каза Ламбрев.
Депутатите Йордан Караджов и Йордан Костадинов изразиха
подкрепата си за двата документа и подчертаха, че очакват те да
бъдат приети от Народното събрание с голямо мнозинство.
Министър Московски посочи, че в момента транспортната система
в България е несправедлива към железниците, но с въвеждането на
нова ТОЛ система превозвачите ще се насочат към БДЖ. Парите,
събирани сега от винетки, не са достатъчни за ремонт на пътя,
камо ли за строеж на нови отсечки. В най-добрия случай
превозвачът плаща по 1500 лева на година за камион и поврежда
пътя, колкото си иска, добави министърът. Цените в БДЖ ще
останат конкурентни, каза Московски без да уточнява как ще се
променят във времето на действие на стратегията.

Коментар

Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Индъстри Уоч”  7-годишният план за оздравяване и развитие на „Холдинг БДЖ” е позитивен фактът. Какво още казва той в анализ за агенция "Фокус"? "За подобен тип бизнес, какъвто в случая са пътническите и товарните жп услуги, е необходимо да има малко по-дългосрочно мислене, което да не се променя на всеки няколко месеца. Хубаво е, че има такъв план. На мен ми прави впечатление, че в крайна сметка развитието на жп секторът зависи от политически решения, както по отношение на инвестиции в инфраструктурата, така и по отношение на инвестиции в превозвачите и начина, по който се управляват и се извършват услугите от превозвачите. Има предложения, оттук-насетне трябва да се вземат поредица от политически решения, което ще означава, че ще има поемане на политическа отговорност на ниво правителство и Народно събрание. За мен през последните години беше проява на слабост, че като че ли никоя от политическите партии - нито управляващи, нито опозиция не искат да поемат отговорност, а след това критикуват лошото състояние на железниците, лошите резултати и лошото качество на услугата. Не се осигурява финансиране, след което превозвачът спира линии и после всички политици реагират и питат защо народът в тези региони и общини няма превозна услуга.

За „Пътнически превози”, което осигурява услуга от обществено значение и се подкрепя пряко от държавата чрез субсидия, трябва да е пределно ясно, че тази услуга ще бъде осигурявана по начин, който се реши с политически консенсус. Т.е. трябва да има определен ресурс за инвестиции и за покриване частично на текущите разходи, ако искаме по-добра услуга. На базата на този микс от инвестиции и годишна субсидия ще се получи точно определена и ясна услуга като параметри. Ако искаме по-малка по обхват услуга – по-малко дестинации, по-малко влакове – ще се плаща по-малко. Това е политическо решение, което е важно според мен да се каже. Това не е решение на мениджъмнда на БДЖ, а такова, което трябва да бъде взето от политиците, които управляват държавата и да бъде постигнато по начин, по който да не се смени в следващите месеци.

Специално за „Пътнически превози” има много ясен акцент върху инвестициите в подвижен състав, има ясно разбиране, че трябва да има инвестиции в информационните технологии и в промяна на организацията работата. Това включва обучение на персонала, както и предлагане на по-нови и качествени услуги за пътниците. Това са неща, без които не може. Най-важното за мен е изводът, че всички тези мерки е необходимо да се направят в съвкупност. С други думи не може да се инвестира, в каквито и влакове. Освен това, ако човек не може да си купи билет от всяка гара, от самия влак или не може да си резервира запазено място по интернет, тази услуга няма да бъде предпочитана. Ако ще се обновява да речем подвижния състав, трябва да е ясно, че по определени направления се движат влакове с определени условия. Не може единият влак във вторник да е много мръсен, стар и бавен, а в сряда да е хубав. Няма как да се изгради доверие у клиентите, че те могат да получат една надеждна услуга с едно приемливо постоянно качество. Слага се на масата цялата сметка, която е доста сериозна, и се казва този план как би действал, ако се реализира в цялост. Въпрос на поемане на политическа отговорност е дали да се приеме, или да не се приеме този план. Това е по-скоро подходът, трябва да има някаква стратегия от къде да се почне, къде и каква услуга да се предлага и да се действа по такъв план."