Страшен ли е 1 млрд. лв. дефицит

Юлияна Янкова
Спадът в икономиката тази година ще е 6.3 % по данни на Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/ към Министерството на финансите /МФ/. При разчетен икономически растеж от 4.7% за 2009, това означава разминаване в очакванията от 11 на сто. Въпросът е какво да се направи за компенсиране на тази разлика? В сряда министърът на финансите Симеон Дянков съобщи, че е гласувано постановление за намаление на нелихвените разходи, което ще осигури 1.156 млрд. лв. за покриване на вече обявените 2.5 млрд. лв. дефицит.
Страшен ли е дефицитът?
При конструирането на бюджет 2009 Агенцията за икономически анализи и прогнози е изчислила, че страната може да си позволи да работи с дефицит от 1-1.5% от БВП, но това не е било огласено, казва пред Economynews.bg Любомир Дацов, екс заместник-финансов министър.„Ако сега излезем на дефицит от 1 млрд. лева или на 1% от БВП, в това няма нищо страшно и такъв процент е заложен дори в основата на разработките за бюджет 2010. Друг е въпросът, че заедно с това трябва да има програма за излизане от кризата през 2011.”, твърди още той. Разчетите за спад от 5-6 на сто на икономиката през 2009 са били ясни още през май, но не са били огласени, казва Дацов. Заедно с това, още през май е имало и разработени програми за преодоляване на проблемите в бюджета, които ексфинансовия министър Пламен Орешарски не е стартирал.
Според Любомир Дацов да се работи на дефицит не е страшно. Цяла Европа работи така, защото да работиш с дефицит не означава липса на пари. По думите му едно от нещата, които не са били направени, е салдото в бюджета да отговаря на икономическия цикъл на икономиката – с бюджетните мерки да не се стагнира икономиката, а да й се помага да се развива.
Виктор Манев от ММ Консулт също твърди, че няма нищо драматично в дефицита, въпросът е какъв модел се търси на развитие на икономиката от новата администрация.
Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, смята, че случващото се с бюджета не е неочаквано. „Самата актуализация е техника, важното е да има намаляване на разходите. Доколко само с намаляване на разходите това може да стане, аз съм скептичен, а мисля, че и финансовият министър беше скептичен, че може цялата дупка в бюджета да се покрие само с намаляване на разходите”.
Според Прокопиев компенсирането на липсващите средства може да стане най-общо по два начина – с продажба на активи и с емитиране на дълг, който да компенсира временна разлика между приходи и разходи.
В отговор на въпрос на  Economynews.bg Симеон Дянков заяви, че не се предвижда емитиране на Държавни ценни книжа /ДЦК/. Що се отнася до външния дълг на журналистите беше раздадена графика, която показва, че ако страната емитира облигации на външните пазари, лихвата, която трябва да плати по тях рязко намалява от май 2009 до август 2009. Това показва, че политическото и икономическото доверие към страната след идването на новото правителство нараства, а цената на този дълг би била с 1.5 на сто по-ниска. Казано накратко това означава, че външният свят оценява България като по-малко рискова страна отпреди няколко месеца. Евентуално емитиране на облигации би могло да се планира към началото на следващата година, каза Дянков.
Виктор Манев е скептичен за емитиране на ДЦК тъй като, за да се излезе на капиталовия пазар, това вероятно трябва да стане при доста трудни условия. Същият скептицизъм споделя Любомир Дацов за емитиране на ДЦК на вътрешния пазар.”Парите трябва да се намерят отвън и най-лесният начин за това е да се искат от МВФ. Независимо кой ще изкупи новите ДЦК - банки, пенсионни дружества или други играчи на пазара, парите ще излязат от българската банкова система и това може да създаде допълнителни проблеми в този сектор и кредитирането.”, обяснява той.
Потреблението - ключ към приходите
Ограничаване на административните разходите, контрол върху митници – това е добър вариант, но по-съществено е ефективно управление на приходите така че да се стимулира потреблението, коментира Виктор Манев от ММ Консулт. Според него най-важното за преодоляване на дефицита е как държавата стимулира потреблението. Засега не виждам конкретни идеи от администрацията в тази посока. Вариантите според него са няколко: чрез инфраструктурни проекти, директно стимулиране на всеки данъкоплатец, данъчни промени, както и нов модел за развитие на икономиката в новата ситуация в света.
Всъщност какви приходи са възможни? Засега единственото сигурно е, че част от дефицита ще се намали с ограничаване на разходите в администрацията /300 млн.лв./ и около 1 млрд.лв. спрени капиталови разходи. След второто заседание на кабинета финансовият министър заяви, че освен предвидения от предишния кабинет буфер да се изплащат до 90 на сто от субсидиите на ведомства и общини /тоест 10% от субсидиите да бъдат задържани за края на 2009/, правителството е решило за второто полугодие тези разходи да бъдат намалени с още 15 на сто. Изключение от това допълнително ограничаване е направено за секторите образование, правна система, МВР, БНР и БНТ.
Акумулирането на повече приходи става все по-важно.
Какви са шансовете нови постъпления да се влеят в резултат на по-силния контрол върху митниците и по-голямата събираемост от НАП? Още миналата седмица министърът се опита сам да установи как работят по места приходните администрации – Агенция „Митници” и НАП, като посети подразделенията им в Русе. Идеята е всяка седмица той да пътува из страната и да посещава звена на двете структури. Според него при синхронизация на двете агенции допълнително ще се осигурят около 500 милиона лева, а според Дацов възможната сума е 1 млрд.лв.
"Правили сме сравнителен анализ с миналата година на акцизите и ДДС. Внезапно на фона на миналата година, дори и като се види спадът на икономическата активност на страната, плащанията на ДДС и акцизи от горива са паднали два-два и половина пъти, което e икономически невъзможно. Явно отнякъде влиза гориво, за което не се плаща акциз и ДДС. Хубавото на горивата е, че трудно се скриват.”, коментира Дянков. България е на второ място по събираемост на ДДС в ЕС. А в митниците може да се направи така че сумата от акцизи най-вече при горивата и алкохола да се увеличи значително и да стигне над 1,2 млрд. лв. Друг източник на приходи според министъра е и Българският енергиен холдинг, в който засега се губят по около 1 млрд. лв.