Строителството на АЕЦ „Белене" - въпрос към възложителя

Споразумението за изграждането на втората българска АЕЦ между Русия и България бе подписано още 2006 г. Но генералният договор с руската „Атомстройекспорт” все още не е подписан, а активното строителство и до този момент не е започнало. Още повече, през юни „Атомстройекспорт” подаде иска за 58 млн. евро за вече изпълнени работи на площадката на бъдещата АЕЦ. България заплаши да подаде ответен иск, но все още не го е сторила. Страните многократно удължаваха основното споразумение.
Заместник-директорът на руската държавна корпорация „Росатом” Кирил Комаров в интервю за агенция Финмаркет разказа за проекта в деня на подписването на поредното удължаващо основния документ допълнително споразумение.
„Атомстройекспорт” спечели международен конкурс за строителството на АЕЦ „Белене” още през 2006 г., но проектът не се е помръднал по-далеч от изкупуването на по-рано поставеното оборудване и почистване на площадките от старите конструкции. Защо?
Изкупуването на по-рано поставеното оборудване беше една от задачите, които българското правителство искаше да реши най-напред, поради това тя бе решена много бързо. Подготовката на площадката за строителство също. Сергей Станишев, който тогава беше премиер, отдели голямо внимание на този аспект и лично посети площадката, за да даде старт на новото строителство. Както е известно, след това българското правителство се смени, но проектът продължи да се движи напред – ние имаме поръчка за оборудване с продължителен цикъл на изготвяне, и производството му вече частично е завършено. Освен това близко до завършване е и този обем от неща, които трябваше да извършат нашите европейски партньори – консорциума „Карбис”, чиято работа ние трябва сега да кредитираме за наша сметка. Отговаряйки на въпроса ви защо не се придвижва самата строителна част от проекта, мога само да кажа, че строителството на атомна централа на територията на суверенна държава е преди всичко работа на държавните власти. Когато българският възложител даде зелена светлина, тогава българските камиони и кранове ще отидат на строителната площадка.
В България постоянно отлагат вземането на окончателно решение по започване строителството на „Белене”. Но, ако през 2006 г. „Атомстройекспорт” имаше пет недостроени енергоблока в Иран, Китай и Индия и никакви нови чуждестранни договори, то сега ситуацията се е променила – централите в Тянван и Бушер работят, централата в Индия се подготвя за пускане, Русия има подписани нови споразумения за 14 блока в различни държави. Толкова ли е нужно на Русия да продължи участието си в проекта „Белене”?
Вие споменавате пускането на АЕЦ „Бушер” - уникален и много сложен проект. Не само от техническа, но и от политическа гледна точка. И все пак той е реализиран и електричеството от него вече псотъпва в националната електрическа мрежа на Иран. За нас бе принципно важно да покажем на всички наши партньори по света, че Русия изпълнява своите задължения и в условията на дипломатически натиск, и с оттегляне от проекта на участниците от трети държави, и при такива искания на възложителя, които нямат световен прецедент, например интегриране на оборудване от един проект в съвършено друг. Проектът „Белене” донякъде прилича на „Бушер”. Очевидно на България й се оказва външен натиск, германската RWE се оттегли от проекта, ние сме готови да работим с НЕК при условия, каквито вече няма да предложим. Но за нас е важно и тук да покажем, че не захвърляме проектите си на средата на пътя. Поради което продължаваме преговорите, с разбиране се отнасяме към желанието на българската страна за детайлизиране на всички предложени от нас условия, поради което подписваме допълнителни споразумения. Поредното, продължаващо преговорния процес до 31 март 2012 г. току що бе подписано”, казва Комаров.
Сергей Кириенко преди почти година каза, че готовото оборудване, ако през септември на площадката не започне изливането на бетона, „Росатом” ще пренасочи към други проекти.
Разбира се. Това, което българската страна вече е платила, ще чака своя момент, а което е произведеното, но не бъде платено, ще бъде преразпределено, това е просто нужда от ефективност.
Българското министерство на енергетиката се надяваше „Атомстройекспорт” все пак да оттегли иска си към НЕК относно изискването на плащания за вече започната работа. Министър Трайков обяви новите срокове за удължаване на своя ултиматум, но „Росатом” не коментира това. Защо?
Да отделим зърното от плявата. С България в областта на атомната енергетика имаме своята история, и тя е много успешна. Прекрасно си сътрудничим в осигуряването на гориво и поддръжка на АЕЦ „Козлодуй”. Нормално водим преговори по строителството на новата централа и ще ги водим, докато властите в България не вземат положително или отрицателно решение. Но има и текущи икономически взаимоотношения между субектите на пазара. И ако икономическия спор е в задънена улица, ако една от страните не изпълнява своите задължения, и компанията по нормален ред се обърне към съда, то ние не смятаме за възможно да коментираме хода на съдебен спор, защото държавната корпорация е натоварена с функции на държавен орган, отговарящ за реализирането на държавната политика в сферата на атомната енергия и нашите коментари могат да се възприемат като опити да влияем на съдебните инстанции, което разбира се е недопустимо.
За реализирането на проекта „Белене” и министър Трайков, и премиерът Борисов поставяха различни условия, променяше се позицията относно нуждата от отпускане на кредит и т.н. Но, не е ясно, как в резултат изглежда руското предложение.
Нашето предложение, както вече казах, е уникално. Ние, в съответствие с желанията на българския премиер Бойко Борисов, привлякохме чуждестранни инвеститори – финландската компания „Фортум” и френската „Алтран технолоджис” – за участие в проектната компания за АЕЦ „Белене”. 51% от тази компания по настояване на българската страна ще принадлежат на българския възложител – НЕК. Руската страна ще я кредитира проектната компания със сумата за изпълнение на договора за EPC (инженеринг, доставка и строителство),ако такъв бъде подписан. А връщането на кредита се предвижда от приходите на проектната компания, тоест от печалбата от продажбата на електроенергия от вече работещата централа.
По този начин бюджетът на България повече няма да вложи и един лев в строителството на „Белене”, но сраната ще получи работеща електростанция, която сама ще погаси своите дългове, реализирайки електроенергия на европейския пазар, който тогава най-вероятно вече ще е дълбоко интегриран. Същевременно и ние, и нашите френски и финландски партньори имаме планове за развитие, затова преговорите не могат да продължават до безкрай. Днешната ситуация в света, нашите възможности и ресурси ни позволяват да реализираме проекта при предлаганите условия. Но ситуацията се мени бързо и бихме искали да не изпускаме тази възможност.