Строс - Кан: Световната икономика се възстановява много бързо

Световната икономика премина към етап на „възстановяване” и правителствата на всички страни са длъжни да активизират взаимодействието и координацията на действията си, за да подпомогнат на осъществяването на реформата на финансовата система. Това заяви директорът на Международния валутен фонд Доминик Сторс- Кан на пресконференция по повод свикано заседание Международният паричен и финансов комитет, съобщава електронното издание К2Капитал.
Доминик Сторс- Кан отбеляза, че след настъпването на финансовата криза световната икономика е преминала през три етапа - „страх”, „действие” и „разведряване”, а сега навлиза в етапа на „възстановяването”. „Икономическото възстановяване започна по- рано, отколкото се предполагаше и се проявява с по- голяма от очакваната динамика,” подчерта още Сторс- Кан.
„Аз съм много по- оптимистично настроен в сравнение с преди няколко седмици и месеци назад,” заяви директорът на МВФ, добавяйки, че правителствата на всички държави са изразили готовност да продължат сътрудничеството помежду си и това е най- добрата новина за световната икономика”.
В същото време Стро- Кан подчерта, че в икономическото възстановяване се наблюдава дисбаланс - темпът на възстановяване в азиатски регион е по- бърз в сравнение с този в Европа и Япония. Наред с това световната икономика е изправена пред висока безработица, увеличаване на бремето на суверенния дълг и балон от активи, формиран от притока на горещи пари на икономически субекти от развиващите се пазари. За да успеят да противодействат на тези предизвикателства правителствата на всички държави са длъжни да укрепят международното сътрудничество и да отделят повече внимание на координацията на своите политики, отбеляза още директорът на МВФ.
И докато МВФ има водеща роля и популярност на финансов спасител в Източна Европа и, може би, в Гърция, в за Азия организацията не се радва на положителни асоциации, съобщава ДПА.
МВФ игра ключова роля за преодоляването на Азиатската финансова криза, която започна в Банкок през юли 1997 година.
Кризата бързо запрати региона в дълбока рецесия, заличи валутните резерви на страните, обезцени националните валути и причини вълна от фалити и забавяне на икономическото и социално развитие.
Тогава МВФ прояви строгост и постави на страни като Индонезия, Филипините, Южна Корея и Тайланд тежки условия за получаване на спасителни средства.
За разлика от програмите от стимулиращи мерки и правителствените схеми за спасяване на банки и компании след неотдавнашната криза с високорисковите ипотечни кредити, която започна в САЩ, през 1997/1998 година МВФ принуди азиатските страни на преглътнат горчив хап.
Когато рецесията се задълбочи, а бедността нарасна, фондът трябваше да признае, че е дал лоши съвети. За страните, които бяха принудени да глътнат хапчето обаче, горчивият вкус остана.
 При азиатската криза много правителства в региона искаха да спасят банките и промишлените си гиганти, но им бе попречено от МВФ и основните кредитори, които заявиха, че това е "морален хазарт".
Отчасти заради миналите си грешки в Азия МВФ създаде "гъвкава кредитна линия", предназначена да осигурява спасителни средства без условия на страни с "успешна история".    
Разбира се, малко е вероятно такива страни да се нуждаят от спасителни средства.
"Неуспешната история" на МВФ в Азия обаче не спря правителствата от Източна Европа да се обърнат към организацията, чиято роля все пак не бе приета без съпротива.
МВФ твърди, че доброто, което прави, е много повече от болката, която причинява.
"Това, което фондът е направил в тази част на света (Източна Европа - бел. ред.) е да действа бързо и да бъде инструмент за предотвратяване на разпространението на проблемите към други части от района", заяви Марк Алън, старши регионален
представител за Централна и Източна Европа. 
В Азия, която устоя на сегашната криза много по-добре от повечето други региони в света, МВФ се опитва да "възстанови връзката" с правителствата чрез създаването на фонда ЧМИФ (Chiang Mai Initiative Multilateralization Fund - CMIF), който
набра вноски от 120 млрд. долара от страните членки, сред които са Китай, Япония, Южна Корея и страните от Югоизточна Азия.
Ако тази година от ЧМИФ бъде поискано да спаси една или повече "загазили" страни от региона, то това би могло да предостави на МВФ възможност да си върне доверието.