Суровините застрашават възстановяването

Суровините се вихрят както че ли е 2008 година. Цената на петрола е на най-високото си равнище от месец октомври през същата тази година, на косъм от прага от 100 долара за барел.
Световните цени на храните, измерени от индекса на "Икономист", отново са в своя пик от юли 2008 година. Цените на медта, които скочиха със 17% от началото на ноември, са на исторически максимум. Регистрираните в последно време ценови увеличения отразяват намалялото безпокойство за перспективите пред глобалната икономика. Принос има и Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР), което обяви втори етап на количественото облекчаване през ноември миналата година.
Има опасения, че необузданите цени на суровините могат да причинят нови трусове в световната икономика. По-скъпите суровините действат като данък потребление, като прехвърлят доходи от домакинствата и компаниите, които използват ресурсите, към компаниите и държавите, които ги произвеждат. Тъй като производителите като цяло спестяват повече от приходите си в сравнение с потребителите, то по-скъпите суровини са бреме за глобалното търсене.
Цената на петрола в миналото е ставала причина светът да изпадне в рецесия и най-очевидни пример е периодът през 70-те години на 20-и век. По принцип вината за неотдавнашна Голяма рецесия се стоварва върху финансовата криза, но хората често забравят, че американската икономика бе започнала да се свива близо една година преди фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers.
Джеймс Хамилтън, преподавател в Калифорнийския университет, сочи с пръст петрола. Той е изчислил, че поскъпването на "черното злато" в началото на 2007 г. обяснява рецесията между края на същата тази година и третото тримесечие на следващата 2008 година. Домакинствата затегнаха кесиите, тъй като установиха, че дават почти 7% от разходите си за енергия. Този дял спадна оттогава до 5,5% преди да започне сегашното поскъпване на петрола.
Извън Съединените щати на храната се пада по-голяма част от енергията в потребителските кошници, а оттам тя е има по-голям фактор за инфлацията. В развиващите се държави нарастващите цени на храните могат да прераснат в човешка и икономическа катастрофа. В Азия в началото на 2008 г., едно рязко покачване
на цената на ориза доведе до широко разпространени вълнения и отчаяни опити на правителства да осигурят по-голямо предлагане.
През декември в Индия, например, цените на храните скочиха с 14% на годишна основа и всички не спираха да говорят за лука - основен хранителен продукт в страната.
По-скъпите цени са своеобразен данък за потребителите, но освен това, нещо по-лошо, те ускоряват инфлацията, както сочат най-новите данни от еврозоната и Великобритания. Макар учебниците да пише, че централните банки трябва да "изпускат от поглед" еднократни увеличавания на цените на суровини, които предизвикват само временно засилване на инфлацията, хората, определящи валутната политика, се опасяват от вторичните ефекти.
При условие че в момента инфлацията е над равнището, което е допустимо според Европейската централна банка (ЕЦБ), и е почти на два пъти по-високо от заложената цел на Банк ъв Ингланд, натискът за вдигане на основния лихвен процент се засилва. До този момент, тези две централни банки не му се поддават заради големите съкращения на държавните разходи, мудния икономически растеж и неизползваните ресурси. За разлика от някои нововъзникващи пазарни икономики, където лихвите бяха вдигнати, тези богати икономики са далеч от прегряване. Възможно е обаче по-високите цени на суровините да нарушат баланса на рисковете, като накарат политиците да изпуснат своите нерви. Политика на затягане на коланите ще подейства като допълнителна пречка за растежа, като е възможно да заплаши възстановяването.
Известно успокоение може да внесе фактът, че макар цените на някои суровини да са над равнищата от 2008 година, то инфлацията е на нива, които все още са под тогавашните. Цените на земеделските хранителни продукти, например, са с 37% по-високи в сравнение с година по-рано, докато през 2008 г. увеличението бе пиково - 75%. Джонатан Андерсън, икономист в банка UBS, е пресметнал, че за да достигнат максималните си стойности от 2008 година и да станат водещи заглавия в медиите, глобалните цени на храните би трябвало да се повишат с още 50% над сегашните си нива. А според Андерсън това е малко вероятно: няма признаци за огромното поскъпване на енергията и изкуствените торове, на което станахме свидетели през 2008 година. Това се дължи отчасти на факта, че поскъпването на петрола с годишно натрупване сега е 17% в сравнение със 100% по време на своя пик през 2008 година.
Балансът между предлагането и търсенето на "черното злато" обаче е повод за безпокойство. Докато наблюдаваните в последно време покачвания на цените на много храни отразяват временни смущения в предлагането (като тези, причинени от суша и
наводнения, например), то поскъпването на петрола се дължи на силното му търсене липсата на промяна в добива му. Луц Килиън от Мичиганския университет казва, че ако потреблението на енергия не бъде намалено или предлагането не се повиши, то едно пълно възстановяване от финансовата криза ще тласне цените на петрола пак до историческия им максимум от средата на 2008 година.
При това цените на суровините нарастват в ранния етап на икономическия цикъл. Джефри Къри от Goldman Sachs се безпокои, че в момент, когато търсенето на петрол в Съединените щати се възстановява, то ще влезе в конфликт с нарастването на потреблението на Китай, който консумира 23% повече "черно злато", отколкото през 2007 година, 63% повече мед, 18% повече памук и соя. На фона на крехко и небалансирано възстановяване на глобалната икономика, по-високите цени на суровините са последното нещо, от което светът се нуждае точно в този момент.