Суша пречи на производството на ориз

Италианското производство на ориз се очаква да спадне през 2023 г., тъй като фермерите, изправени пред втора година на суша, са намалили земята, предназначена за тази култура, до най-ниското ниво от повече от две десетилетия, предупреждават земеделски организации, цитирани от Ройтерс.

Италия отглежда около 50 процента от ориза, произвеждан в Европейския съюз и е единственият в света производител на видове, най-подходящи за ризото като Арборио и Карнароли.

Около 94 процента от реколтата на Италия се отглежда в северните региони на Ломбардия и Пиемонт - около Милано и Торино.

Роберто Маняги, генерален директор на Националната организация за ориз, публичен орган за изследване на ориза, каза пред Ройтерс, че не повече от 211 000 хектара ще бъдат засети с ориз през 2023 г., най-малката площ от 23 години. "Водата е оскъдна. Всички гледаме към небето", коментира той.

Прогнозата за 2023 г. е намаляла със 7400 хектара спрямо 2022 г. и с 16 000 в сравнение с 2021 г.

Земеделското лоби "Колдирети" (Coldiretti) направи подобна оценка.

Маняги посочи, че перспективите в Ломбардия и Пиемонт са още по-мрачни, отколкото през 2022 г., когато реколтата беше унищожена от суша и производството спадна със 17 на сто спрямо предходната година. В провинция Павия в Ломбардия, известна със своя ориз за ризото, производството е спаднало с 16 на сто.

Нивата на влага в почвата все още не са се възстановили от миналогодишната суша и текущото натрупване на сняг в италианските Алпи е по-ниско, отколкото през 2022 г., сподели Андреа Торети, експерт по земеделие в Съвместния изследователски център на Европейската комисия. "Трудно ще запълним недостига, който имаме с пролетни валежи", допълни той.

Учени и екологични групи алармираха за недостига на вода в Италия през януари след рязкото намаляване на зимния снеговалеж.

Премиерът Джорджа Мелони заяви пред парламента във вторник, че работи с регионалните и градските власти по "национален воден план" за подобряване на инфраструктурата с нови технологии и повишаване на обществената осведоменост относно необходимостта от пестене на вода.

Пропиляна вода

Оризът, въведен в Италия през втората половина на 15 век, е една от най-водоемките култури, с между 3000 и 10 000 литра вода, необходими за получаване на килограм продукция, в зависимост от сортовете и други условия.

Сеитбеният сезон започва през април, когато фермерите засаждат семена в басейни с дълбочина от 30 до 40 сантиметра. След това те трябва постоянно да се напояват, за да се запазят предстоящите кълнове под вода.

"Колдирети" лобира пред правителството за увеличаване на капацитета на резервоара, каза неговият икономически ръководител Лоренцо Бацана, добавяйки, че Италия успява да събере само 11 на сто от дъждовната си вода.

Тъй като изменението на климата води до все по-чести засушавания, Италия също търси други решения, за да запази производството на ориз.

Южният остров Сицилия, който изостави производството на ориз преди век, започна да го отглежда отново през 2016 г. с малки култивации, използващи иновативни техники, които се нуждаят от много по-малко вода от тези, които традиционно се използват на север.

Роберто Маняги информира, че се провеждат изследвания за създаване на нови сортове ориз, по-устойчиви на суша, но това е възпрепятствано от законодателството на Европейския съюз, ограничаващо генетично модифицираните култури. "С традиционните методи са необходими години за създаване на нови сортове", обясни той./БТА