Сценарии за българската енергетика

Данаил Алеков

Сигурност в снабдяването на електроенергия и стабилни енергийни цени. На това може да разчита България като страна с разнообразни енергийни ресурси и интензивно ползване на наличните местни ресурси. Това се казва в становище на БСК по отношение на националната политика в областта на енергетиката.
Структурата на енергийните ресурси на електропроизводството е оптимална и разнообразна, както се вижда от графиката:

Доминиращ фактор е АЕЦ “Козлодуй” с 42-процентов дял, следван от ТЕЦ с местни горива – с 32-процентов дял и ТЕЦ с вносни горива – 16-процентов дял. Разликата се дължи на богатия добив на местни ресурси – основно въглища. Делът на ВЕЦ и ПАВЕЦ продължава да е около 10%. Заводските топлофикационни електроцентрали (ЗТФЕЦ) и ТФЕЦ имат дял съответно 9% и 5%
От БСК отбелязват, че до 1993 г. България е нетен вносител на електрическа енергия, а след 1997 г. страната започва да изнася електроенергия. Средногодишният темп на нарастването е над 20% в количества електрическа енергия, като постепенно България става водещ износител за региона. Брутното електропроизводство през 2006 г. достига до 45.8 ТВтч, което е най-високото за периода от 1990 г., въпреки изведените от експлоатация два блока на АЕЦ “Козлодуй” в края на 2002 г. с инсталирана мощност от 440 МВт. Ръстът на брутното електропроизводство след 1999 г. се дължи главно на повишаващия се износ, чийто относителен дял през 2006 г. достига до 19.4% от брутното електропроизводство.
Енергийната зависимост на страната е съществена и показва важността на вноса на енергийни ресурси за сигурността на снабдяването. Крайното енергийно потребление (потреблението от индустрията, транспорта, услугите и домакинствата), след драматичен спад от 1989г. до 2000г. (с -6.1% средногодишно), показва тенденции на стабилизация и покачване, произтичащи от устойчивия икономически растеж през последните няколко години.
Прогнозният сценарий на БСК до 2020г. включва някои по-съществени промени, сред които осъществяването на проекта АЕЦ „Белене” и/или изграждането на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Това ще има още по-силен положителен ефект върху емисионната интензивност предвид нулевите емисии на ядрената електроенергия. Ако ЧЕЗ осъществи проектите си за изграждане на заместващи 880-мегаватови газови мощности в ТЕЦ „Варна” ще се постигне разнообразяване на ресурсния микс и намаляване на емисионната интензивност на електроенергията, произвеждана в страната.
Ето какъв е и прогнозния сценарий за развитието на енергетиката и енергийния профил на България в периода до 2020 г.: