Съдбата на земеделските плащания след 2020 г.

Страсбург, екип на EconomyNews.bg

Какво ще се случи със земеделските плащания след 2020 г.? Често се спекулира с този въпрос. Екип на EcoomyNews.bg потърси мнението на евродепутата Момчил Неков, представител на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Разговорът с него се проведе по време на сесията на Парламента през март, в момент когато се обсъжда Многогодишната финансова рамка (МФР). Има ли основания за подобни опасения?

Момчил Неков: До 2020 г. всички плащания са напълно гарантирани. След тази година, дори да има орязване на бюджета, всички държави членки ще споделят обща съдба. Говори се, че може да има намаление, но това е само едната гледна точка - позицията на Европейската комисия. В същото време ние, от Европейския парламент, не искаме намаление на Общата селскостопанска политика (ОСП) и на кохезионната политика. В тази връзка Висшеградската четворка излезе с позиция за увеличаване на вноските, за да се запазят сегашните нива и дори да се повишат нивата на финансиране на кохезионната политика и на ОСП. За да имаме повече яснота, тъй като сега сме в зоната на спекулациите и на думи в пространството, след като Европейската комисия излезе със становище през месец май относно МФР, тогава ще има и становище за ОСП и кохезионната политика. Отново подчертавам, че дори и тогава, това ще е само гледната точка на Европейската комисия.

Говорим за финанси в няколко аспекта – какви ще бъдат, ще има ли нови, ще има ли собствено финансиране на ЕС. Едва когато се уточни това, може да се говори за размера на ОСП. До май месец да се говори за финансите е чиста спекулация. Но реално, ако има някаква промяна, ако има понижение, ще имаме обща съдба с всички държави, няма да има непропорционално третиране към България или спиране на фондове.

Сега се обсъждат политиките в ОСП – как да бъдат ориентирани, дали има нужда от промяна на първи, на втори стълб, отваряне на трети стълб. В тази насока се говори като политика, а после спрямо размера ще се определи и финансирането.

Междувременно в Европейския парамент се състоя разискване относно следващата МФР със задачата да се изготви позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. и реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз.

Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер припомни в пленарна зала, че идеята за собствените финансови ресурси на ЕС датира от 50-те години на миналия век, но така и не получава реализация. По думите му, някога собственият принос на страните към общия бюджет е представлявал 10%, а сега е 70%. Ееврокомисарят подчерта, че е време да се намали приносът на националните бюджети и да се увеличи делът на собствените ресурси като допълнителен стълб.

Няколко предложения вече бяха оповестени от докладчиците в парламента и те предстои да бъдат обсъдени през следващите седмици. Според Гюнтер Йотингер Комисията и Парламента мислят в унисон и позициите и проектите на двете институции съвпадат на 90%.

Гюнтер Йотингер: Това е един вид меню. Сега трябва да решите, Съветът трябва да реши какво да поръча. Жан-Клод Юнкер, моите колеги и аз - ние сме готвачи и сервитьори, чакаме да видим какво поръчвате. Това е като ресторант.

След разискванията евродепутатите подкрепиха резюлоция относно реформирането на системата за собствени ресурси на ЕС.  Предстоящата Многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да подпомага земеделието и регионалните политики, а също така, да финансира нови приоритети като сигурност, отбрана и миграция, както и да компенсира всякакъв вид недостиг причинен от напускането на Обединеното кралство, се посочва в текста.

Приходи

Освен текста на МФР, Парламентът дискутира и гласува резолюция, която настоява за запазването на собствените ресурси и постепенното добавяне на нови такива, като данъци върху финансовите услуги (финансовите трансакции), част от данъците от фирми в дигиталния сектор (облагане на технологични гиганти като Google и Microsoft) или екологични данъци.

Над 94% от бюджета на ЕС отиват за за гражданите, региони, градове, земеделци и бизнес. Административните разходи на ЕС представляват по-малко от 6% от общия бюджет, като заплатите представляват около половината от тези 6%. (източник: Европейската комисия)

Парламентът иска бюджетът на ЕС да отговаря на политическите му приоритети и да включва някои от новите предизвикателства, пред които се изправят всички държави членки, независимо дали става въпрос за миграция, отбрана, сигурност климатични промени. Настоящият лимит за разходите на ЕС трябва да бъде увеличен от 1% до 1,3% от брутния национален доход на ЕС, за да се финансират тези нови приоритети, без да се ощетяват най-бедните региони или земеделските общности.

Пред евродепутатите Момчил Неков заяви: „Решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз не трябва да бъде в ущърб на българските и европейските граждани. Програми и политики, които са доказали своята европейска добавена стойност,  трябва да бъдат защитени в бъдещата Многогодишна финансова рамка. В името на сигурността в областта на продоволствието и изхранването, както и на заетостта в селските райони, Общата селскостопанска политика трябва да се запази в сегашния си формат и бюджет. Земеделската политика е гарант за качествена и достъпна храна за половин милиард европейци. Трябва да осигурим перспективи за развитие и на младите хора, които първи пострадаха от финансовата и икономическа криза. Ще настоявам за двойно увеличение на средствата по линия на Инициативата за младежка заетост и за тройно увеличение на бюджета за  Еразъм + в следващия програмен период.“