Създава се Европейска гранична & брегова охрана

ЕК предлага да се създаде Европейска гранична и брегова охрана, за да се осигури силно и споделено управление на външните граници. С цел допълнително повишаване на сигурността за гражданите на Европа Комисията предлага също така да се въведат систематични проверки в съответните бази данни на всички лица, които влизат или излизат от Шенгенското пространство.
Европейска гранична и брегова охрана
Европейската гранична и брегова охрана ще обедини Европейска агенция за гранична и брегова охрана, изградена въз основа на агенцията Frontex, и органите на държавите членки, отговарящи за управлението на границите, които ще продължат да извършват ежедневното управление на външните граници.
Новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана ще разполага с:
• Резерв от гранични служители и техническо оборудване за бързо разгръщане: агенцията ще може да ползва най-малко 1 500 експерти, които могат да бъдат разположени за по-малко от 3 дни. За първи път агенцията ще може да придобива собствено оборудване и да ползва набор от технически средства, предоставени от държавите членки. Така ще бъде преодолян недостигът на персонал или оборудване за европейски гранични операции. Човешките ресурси на новата агенция ще нараснат повече от два пъти спрямо тези на Frontex, за да достигнат до 2020 г. 1 000 постоянни служители, включително служители на място.
• Роля за мониторинг и надзор: ще бъде създаден център за мониторинг и анализ на риска, служещ за наблюдение на миграционните потоци както към Европейския съюз, така и в неговите рамки, а също и за извършване на анализ на риска и задължителни оценки за уязвимост с цел идентифициране и отстраняване на слабите места. В държавите членки ще бъдат изпратени служители за връзка, за да се гарантира присъствие на място там, където границите са изложени на риск. Агенцията ще може да извършва оценка на оперативния капацитет, техническото оборудване и ресурсите на държавите членки за справяне с предизвикателствата по външните им граници и да изисква от държавите членки да вземат мерки за преодоляване на възникналите проблеми в рамките на определен срок в случай, че е налице уязвимост.
• Право на намеса: държавите членки могат да поискат организирането на съвместни операции и бърза гранична намеса, както и разполагането на европейските екипи за гранична и брегова охрана в подкрепа на тези действия. В случаите, в които продължават да съществуват недостатъци или дадена държава членка е под значителен миграционен натиск, застрашаващ Шенгенското пространство, като не са предвидени действия на национално равнище или те са недостатъчни, Комисията ще може да приеме решение за изпълнение, в което се определя, че положението в определен участък от външните граници изисква спешни действия на европейско равнище. Това ще даде възможност на Агенцията да се намесва и да разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана, за да се гарантира, че се предприемат действия на място дори когато дадена държава членка не е в състояние или не желае да предприеме необходимите мерки.
• Наблюдение от страна на бреговата охрана: националните служби за брегова охрана ще бъдат част от Европейската гранична и брегова охрана, доколкото те изпълняват задачи на граничния контрол. Мандатите на Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейската агенция по морска безопасност ще бъдат приведени в съответствие с новата Европейска гранична и брегова охрана. Трите агенции ще могат да организират съвместни дейности по наблюдение, например като използват съвместно дистанционно пилотирани въздухоплавателни системи (дронове) в Средиземно море.
• Мандат за работа в трети страни: Агенцията ще има нов мандат да изпраща служители за връзка и да организира съвместни операции със съседни трети страни, включително осъществяване на дейност на тяхна територия.
• По-силна роля в областта на връщането: в рамките на Агенцията ще бъде създадена Европейска служба за връщането с цел разполагането на европейски екипи за намеса в областта на връщането, съставени от придружители, наблюдатели и специалисти в тази област, които ще работят за ефективното връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Стандартният европейски документ за пътуване за връщане ще гарантира увеличено приемане от трети страни на връщаните лица.
• Гарантиране на вътрешната сигурност: Агенцията ще включва трансграничната престъпност и тероризма в своя анализ на риска и ще си сътрудничи с други агенции на Съюза и с международни организации за предотвратяването на тероризма при пълно зачитане на основните права.
Систематични проверки на гражданите на ЕС на външните граници
С цел повишаване на сигурността в Шенгенското пространство Комисията предлага целенасочена промяна на Кодекса на шенгенските граници, така че да бъдат въведени задължителни систематични проверки на гражданите на ЕС на външните сухопътни, морски и въздушни граници. Ще бъдат въведени задължителни проверки на гражданите на ЕС в бази данни като Шенгенската информационна система, базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени документи за пътуване и съответните национални системи, за да се установи дали пристигащите лица не представляват заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност. Освен това с предложението се засилва необходимостта от проверка на биометричните идентификатори в паспортите на граждани на ЕС в случай на съмнения относно автентичността на паспорта или на легитимността на притежателя. Отсега нататък проверките ще бъдат задължителни и при излизане от Европейския съюз.
По принцип, тъй като са възможни успоредни проверки на документи и на лица, органите следва да могат да консултират съответните бази данни без забавяне на преминаването на границите. Правилата предвиждат гъвкавост в случаи, в които систематичните проверки могат да доведат до непропорционално въздействие върху потока на движение на границата. В такива случаи държавите членки могат, въз основа на оценка на риска, да решат да извършват целенасочени проверки на отделни сухопътни и морски гранични пунктове. Оценката на риска се съобщава на Агенцията, която преценява начина на прилагане на изключението в своята оценка за уязвимост.
Систематичните проверки в различни бази данни се извършват на принципа „има/няма попадение“. Това означава, че ако лицето не представлява заплаха, проверката не се регистрира и няма по-нататъшно обработване на данните. При подобно използване на базите данни правата относно личните данни са засегнати в много ограничена степен, като това е оправдано от целите, свързани със сигурността.