Създателите на българския капитализъм се оказаха циници

Петър Стоянов, президент на Република България от 1997 до 2002 година пред БНТ, „Денят започва”

Водещ: С гледните точки около прехода, знаете, че на 10 ноември се навършват 21 години от промените в страната, с гледните точки по прехода днес сме в студиото с президента Петър Стоянов, президент на Република България от 1997 до 2002 година. Добро утро, здравейте, г-н Стоянов.
Петър Стоянов: Добро утро.
Водещ: В началото да ви попитам, връщате се от мисля от САЩ напоследък, като се връщате тук от страни погледнато това, което се случва в България, включително и преходът осмислен през погледа навън как изглежда?
Петър Стоянов: Знаете ли, ние обикновено сме склонни да омаловажаваме това, което сме направили и сме доста крайни в оценките към себе си. Това не е така. България стои общо взето добре в очите на нашите американски и западноевропейски приятели. Въпросът е, че крайно време да излезем от нашенския, да го нарека, политически провинциализъм и да се вглеждаме само в собствените си проблеми и да намерим място на България в координатната система на целия свят. България вече е член на Европейския съюз. Вече трябва да се мерим със света и да имаме по-високи критерии. А от гледна точка за темата, която ме поканихте – преходът – как се случи и какво се случи, аз говорих горе долу и преди 4 дни точно на тази тема пред една голяма аудитория на Световния форум /.../ и затова да почна сякаш с най-важното, а то е, че преходът не само в България, а и в Източна Европа и Русия се случи за съжаление не заради куража на хора като Хавел и Валенса, заради куража на цели общества, да речем като това в Чехословакия и Полша, а преходът се случи заради осмисленото желание на представители на топ комунистическа номенклатура и на тайните служби да преобразуват фалиралата комунистическа система в пазарна демокрация при едно много ясно условие – пазарна демокрация, контролирана от тях. Това е печалният извод, който трябва да направим 21 години след рухването на комунизма.
Водещ: За да може да се запази наследството за техните нас ледници – теза, която вие сте я защитавали и друг път.
Петър Стоянов: Така, аз съм дълбоко убеден, че в последните 10 – 15 години преди да падне комунизма представителите на топ номенклатурата, тук нямат нищо общо обикновените комунисти, дори високите комунистически функционери, а говоря за тези, които бих нарекъл условно посветената част от високите етажи на комунистическата номенклатура и тайните служби. Те вече имаха огромна власт и вече познаваха и силата на парите. Те си дадоха сметка, че прокламирайки идеите на комунизма и поддържайки една комунистическа система се лишаваха от нещо много важно от тяхна гледна точка. Лишават се от познати от древността, но осветен от римското право – право на унаследяване. Тези, които владееха не богатата част на света, Съветският съюз и Русия днес беше най-богата държава в света може би - газ, петрол, злато, всичко, те владееха безконтролно тази най-богата част на света, но вече осъзнаха, че не могат да предадат това богатство на своите наследници. Това можеше да стане само, ако се въведат правилата на пазарната икономика, тоест ако се върне така нар. капитализъм.
Водещ: Успяха ли, успяха ли в намерението си?
Петър Стоянов: Да, в общи черти те успяха.
Водещ: А защо, г-н Стоянов, защо успяха? Щях да кажа защо им позволихте, но хайде – защо им позволихме да успеят?
Петър Стоянов: Въпросът ви е съвсем резонен. Демократичните сили навсякъде в Източна Европа бяха неподготвени за този гигантски преход Представителите на демократичните сили не бяха наясно с източниците на националното богатство. Наясно бяха, разбира се, тези, които управляваха преди това, няма защо да се лъжем. Да не говорим, че този период е бил подготвян няколко години преди да бъде вдигната официално желязната завеса, така че ние бяхме в неравностойно положение. Но нека да кажа нещо, което по моему е доста важно и което обяснява в голяма степен защо нашият преход е такъв. Аз мисля, че това е основният въпрос, който си задават всички източно европейци и руснаци – защо нашият преход е такъв, защо е уродлив, защо има високо ниво на престъпност?
Водещ: Да, защото надеждите бяха други 1989 – 1990 година.
Петър Стоянов: Точно така. Едно от обясненията и най-главното в психологически план е каква характеристика и какъв тип бяха хората, които направиха този преход. Ако вече приемем обяснението, че преходът се направи основно заради желанието на топ номенклатурата да обърне комунизма в пазарна икономика, трябва да се върнем и да видим каква беше характеристиката на хората, които направиха това. Тяхната основна характеристика в последните години преди падането на комунизма вече не беше агресията, жестокостта, с която преследваха своите политически противници, въпреки че агресия и жестокост имаше до падането на комунизма, а основната характеристика на тези хора вече беше цинизма. Те вече не вярваха нито в Маркс, нито в Ленин, нито в световната пролетарска солидарност, нито в победата на световната пролетарска революция. На тези хора се падна да станат кръстници на новия руски и източноевропейски капитализъм.
Водещ: Те написаха сценария към прехода.
Петър Стоянов: Добавете по правило, че тези хора са атеисти, затова защото техният ментор Маркс проповядваше, че религията е опиум за народите. С една дума,в във фондамента на източноевропейския капитализъм затова ще намерите цинизма, липсата на етика, липсата на морал, нарушаването на законите и затова този тип капитализъм, неговото израстване е придружено с такъв вид непозната за другата част на Европа престъпност. Тук веднага следва едно необичайно обяснение, което много охотно лансират представителите на тази класа, нова класа. Те казват – навсякъде капитализмът, където е първоначалното натрупване на капитал е придружено с насилие, с брутално нарушение на закона. Истината е обаче съвсем друга. Западноевропейският капитализъм възникна в условия на силен религиозен дебат по време на така нар. реформация, когато се ражда протестантството. Без значение дали си католик или протестант, всички са били активни участници в този дебат. В резултат на това западноевропейският капитализъм придоби малко по-други черти – да ги наречем по-човешки черти. Това е така нар. протестантски капитализъм, сполучливият израз на Вебър. Нашият капитализъм, кръстниците на нашия капитализъм са хора атеисти по правило и циници заради проваления експеримент на комунизма. Това са хора, които не вярват в Господ, в никакъв морал, в никакви правила. Знам, че този извод е много горчив. Той първо е горчива за милионите комунисти и идеалисти, които очакваха да бъде построено така нар. комунистическо общество. Всъщност те са най-големите жертви на този преход. Той е горчив за всички онези хора, които никога не приеха комунизма, които в България стояха по лагери, по затвори, бяха гонени, конфискувани и така нат. изследвани, горчив е за тях, защото у тях остава чувството за крайна несправедливост, защото в крайна сметка идеалите, за които те са се борили срещу комунизма не можаха да се реализират.
Водещ: Горчив е за всички хора, които участваха в прехода или преживяха по някакъв начин, защото ако се приеме тази теза, за която вие говорите в момента, излиза, че всички сме били статисти в един сценарий, писан на друго място, а си мислехме, че казваме важни реплики, че от нас зависят много неща?
Петър Стоянов: Веднага правя две уговорки – съзнавам, че това, което казвам може да прозвучи твърде песимистично, твърде отчайващо, истината обаче е тази – усилията на антикомунистическата съпротива съвсем не са отишли напразно. Даже има едно съвсем очевидно и ясно правило – там, където обществата са сбили по-зрели и са оказали организирана и съзнателна съпротива срещу комунизма, техният преход минава и по-безболезнено, защото те имат и по-сериозни съпротивителни сили да изправят срещу този циничен модел на изграждане на новия източноевропейски капитализъм. И това е в Чехия, това е в Словакия, това е в Полша, това е съвсем очевидно. Така че усилията не са били напразно. Куражът на хора като Хавел, Валенса, като българските борци срещу капитализма – Илия Минев, Стефан Вълков, така нар. дисиденти, които произхождаха от комунистическите страни, в крайна сметка се опълчиха срещу комунизма в неговите последни години, макар и да бяха по-различни от истинските антикомунисти, техните усилия също не трябва да бъдат забравени. Но така или иначе тези усилия не са били напразно.
Водещ: Споменавате хора, които после участваха в демократичния процес след промените. Казвате, че опозицията не е била подготвена. Излиза, че е била удобна опозиция тази, която застава на кръглата маса.
Петър Стоянов: Не, само, вижте, не само, не само, значи това е малко крайно съждение, сред опозицията имаше и много внедрени хора. В опозицията имаше хора, които заради своето родословно дърво, заради своя произход никога не можаха да приемат антикомунизма като част от новата европейска идентичност. Те и досега казват стига с този антикомунизъм, те не можаха да схванат, че новата европейска идентичн ост се крепи на два важни стълба – антифашизма и антикомунизма. В България това, разбира се, се премълчава умишлено, защото пак казвам, които икономически успяха да трансформират властта в крайна сметка имат огромно влияние върху медиите, в крайно сметка имат огромно влияние и върху структурирането на новия български политически живот. Това е очевидно. Значи ли това да бъдем крайни песимисти, значи ли това да се отречем от миналото, значи ли това да скръстим ръце? В никакъв случай не. Аз съм убеден, че времето и еволюцията ще поправят лека полека тези недъзи. Говорил съм с много хора, хора, които минаваха за идеолози на антикомунизма, големи имена като Бежински, Кисинджър, всички си дават сметка за това, което се случва, но не трябва да забравяме, че парите имат едно основно свойство, те винаги отиват при онзи, които ги управлява най-добре – тези, които първоначално акумулираха големите пари и големите капитали – някои от тях вероятно ще запазят своите икономически финансови империи, повечето ще се разпаднат. Вие виждате в схватките между тях някои паднаха жертва, покосени от куршума на конкурентни групировки. Империите им лека полека се разпадат, така че в процеса на еволюцията българският капитализъм ще се развива, българското пазарно стопанство ще се развива все повече и повече, подчинени на норми, подчинено на правила и нямаме основания за песимизъм, но това не значи, че трябва да се лишим от един трезв поглед върху това какво се случи през последните 21 години.
Водещ: Трябва да вървим към финала. Казахте, че преди няколко дни сте говорили на международен форум за прехода в България...
Петър Стоянов: За прехода в Източна Европа.
Водещ: Не е ли по-лесно там да се говори, пред чужденци не живели тук да се говори за прехода?
Петър Стоянов: Нито е по-лесно, нито е по-важно...
Водещ: Вестник „Труд”, днешният брой на вестник „Труд” са изчислили – преди началото на прехода с една средна заплата какво е можело да се купи в България и какво може да се купи в момента.
Петър Стоянов: И се оказва?
Водещ: И се оказва някакви потресаващи неща. Примерно, че можем 10 пъти по-малко мляко да пием, годишно потребление на глава от населението, хляб например от 192 кг. 1989 година сега 105 кг. Това е при средна заплата 264 лв. тогава и 649 лв. сега. По отношение на месо, риба и така нат. ... Свободата, преходът може ли да се измери в мляко на глава от населението, хляб на глава от населението, разбира се, оставяме на страни опашките, дефицитът...
Петър Стоянов: Разбира се, че не можем, но трябва да бъдем честни – свободата и обемът са важни за определена категория хора и те никога не са мнозинство в нито едно общество, повярвайте ми. Мнозинствата винаги се интересуват повече от цената на млякото, от цената на сиренето, от цената на салама, но аз мисля, че тази картина също не е вярна, тази картина на посткомунистическа носталгия се инспирира непрекъснато и умишлено, хората въздишат непрекъснато без да си дават сметка по едно минало, без да си дават сметка, че всъщност и това е насочено към бившите членове на българската комунистическа партия – комунизмът си отиде не заради Жельо Желев, Петър Стоянов или Иван Костов, отиде си и Тодор Живков беше свален от Пленума на ЦК на БКП, отиде си заради осъзнатото желание на хората, които вие следвахте години наред. Горчивият извод за тези хора е, че в битката между идеите и парите победиха парите – топ комунистическа номенклатура загърби идеите и избра парите, на практика, преобразувайки се в новата капиталистическа класа и при това налагайки правилата на този нов капитализъм, брутално, цинично и без всякаква етика и морал.