Състояние на енергийния съюз + България

Първият доклад за състоянието на енергийния съюз показва, че след приемането на рамковата стратегия за енергийния съюз преди 9 месеца вече е постигнат значителен напредък. Предстои да се свършат още много неща, като 2016 г. ще бъде важна в това отношение.

Рамковата стратегия за енергийния съюз (IP/15/4497) даде нов импулс за преминаване към нисковъглеродна, сигурна и конкурентоспособна икономика. Комисията вече пое ангажимент да докладва ежегодно за състоянието на енергийния съюз, за да се търси отговор на основни проблеми и да се дава насока на политическия дебат. В доклада за състоянието на енергийния съюз, публикуван за пръв път днес, се разглежда постигнатия напредък през последните девет месеца, определят се основни области на действие за 2016 г. и се представят заключения относно политиките на европейско, национално и регионално равнище. Това е основен елемент от наблюдението на изпълнението на този ключов приоритет на Комисията на Юнкер.

Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз, заяви: „Девет месеца по-късно можем да заявим уверено, че сме на път да реализираме енергийния съюз. Моите послания за 2016 г. са ясни. Първо, ЕС трябва да продължи да играе водеща роля в прехода към нисковъглеродна икономика. На второ място, този преход трябва да бъде социално справедлив и ориентиран към потребителите. И трето, геополитическите предизвикателства, пред които бяхме изправени тази година, няма да изчезнат. 2016 г. ще бъде и годината, през която ще положим основите на стабилна система за управление, която ще доведе до предвидимост и прозрачност – това, от което се нуждаят инвеститорите. С две думи: 2016 г. ще бъде година на постигане на резултати!“.

Мигел Ариас Канете, комисар на ЕС по въпросите на климата и енергетиката, добави: „Енергийният съюз започва да придобива форма. През тези няколко месеца бе постигнат значителен напредък, но вече е време да преминем към цялостно реализиране на всички необходими действия. Ето върху какво ще са съсредоточени моите усилия през 2016 г. – представяне на законодателството за по-добро функциониране на нашия пазар на електроенергия, допълнително увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, намаляване на потреблението на енергия и гарантиране на сигурността на доставките на газ. С това енергийната система на ЕС ще стане по-силна и ще бъдат създадени всички условия за преход на Съюза към нисковъглеродна енергийна система. Когато всички погледи са насочени към преговорите в Париж, това е подновен ангажимент за европейско лидерство и за участие в международните усилия за борба с изменението на климата“.

По отношение на изменението на климата, в доклада за състоянието на енергийния съюз се подчертава приносът на Европа към преговорите в Париж. До момента над 160 страни, на които се падат повече от 90% от световните емисии, са представили своя принос към преговорите. В рамките на този процес ЕС представи задължителна цел за намаляване на емисиите във всички сектори на икономиката до 2030 г. с поне 40% в сравнение с равнищата през 1990 г. След конференцията в Париж ще е важно всички страни да изпълнят своите ангажименти чрез конкретни действия.

За да бъде успешен и социално справедлив преходът, гражданите ще трябва да бъдат съпричастни към този процес, като участват активно на енергийния пазар, тъй като те са тези, които в крайна сметка трябва да имат полза от него. За този преход има и солидни икономически основания. Водещите европейски компании променят бизнес моделите си. Благодарение на възобновяемата енергия и енергийната ефективност в Европа се създават работни места, които изискват нови умения.

Геополитическите събития поставят енергетиката на челно място в дневния ред. 2015 г. бе белязана от продължаващото напрежение между Русия и Украйна, трайно ниските цени на петрола, отразяващи се върху енергийните пазари в целия свят, обявяването от страна на Русия на нови търговски инициативи за изграждане на допълнителна инфраструктурата за снабдяване с природен газ, новите перспективи, открили се след ядреното споразумение с Иран, както и продължаващия спад на вътрешното производство на изкопаеми горива.

Освен в областта на декарбонизацията (включително възобновяемата енергия) и енергийната сигурност в рамките на стратегията за енергиен съюз продължава да се работи в областта на енергийната ефективност, вътрешния енергиен пазар, научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, тъй като тези приоритети са неразривно свързани.

В доклада за състоянието на енергийния съюз също така са представени основните градивни елементи на механизъм за управление, с който да се повиши предвидимостта, прозрачността и стабилността на политиките, за да бъдат постигнати целите на енергийния съюз. Насоките относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, публикувани днес, ще послужат на страните членки за основа за разработване на техните планове за периода от 2021 до 2030 г. Предложената методология за основните показатели е първата стъпка към измерване и наблюдение на резултатите от енергийния съюз. Докладът за състоянието на енергийния съюз е съпроводен от 28 информационни документа, в които е направена оценка на резултатите на всяка страна членка по отношение на енергийния съюз.

Какво друго беше прието днес

Заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз бяха приети и публикувани няколко други доклада и документа по темата:

Във 2-ия списък с проекти от общ интерес са посочени инфраструктурните проекти, които спешно трябва да бъдат изпълнени, за да постигнем целите на нашата енергийна политика. За повече подробности вижте отделното съобщение за медиите (IP/15/6107).

Доклад за напредъка по отношение на енергийната ефективност: докладът за напредъка в изпълнението на целта от 20% в областта на енергийната ефективност до 2020 г. показва, че въпреки постигнатия значителен напредък икономиите на първична енергия възлизат само на 17,6% в сравнение с прогнозите за 2020 г. Все пак Комисията остава оптимистично настроена, че целта от 20% ще бъде постигната, стига съществуващото законодателство на ЕС да се приложи изцяло, да се увеличат усилията, да се повиши равнището на амбиции и да се подобрят условията за инвестиции.

Доклад за напредъка на действията в областта на климата: този доклад показва, че ЕС е постигнал особен успех в отделянето на икономическия растеж от емисиите на парникови газове. Също така ЕС е на път да постигне както целта за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., така и целите по Протокола от Киото. Същевременно са необходими по-нататъшни мерки, за да бъдат постигнати целите за 2030 г.

Тенденции при потреблението на енергия: според работния документ на службите на Комисията пазарите на електроенергия и газ все още не функционират така, както би трябвало, въпреки постигнатия напредък.

Доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за енергийна сигурност: в този доклад са представени актуални данни за положението в ЕС по отношение на енергийната сигурност и за това какви мерки са предприети за нейното подобряване след приемането на стратегията през май 2014 г.

Доклад за изпълнението на Директивата за ядрената безопасност: заключението в доклада е, че като цяло спазването на Директивата за ядрената безопасност от 2009 г. е на добро равнище.

Резюме за запасите от нефт: в Директивата за запасите от нефт се изисква Комисията редовно да представя доклад за наличните запаси от нефт в страните членки. В съответствие с това задължение в работния документ на службите на Комисията са представени актуални данни за складирания в ЕС нефт.

Предложение за регламент за статистическите данни за цените на електроенергията и природния газ, който след приемането си ще доведе до подобряване на европейската статистика за цените на енергията.

Освен това днес Комисията дава началото на обществена консултация относно бъдещото преразглеждане на Директивата за възобновяемата енергия. Консултацията ще продължи до 10 февруари.

Докладът за България за момента е наличен само на английски език и може да видите тук.

Източник: Европейска комисия