Таван на надценката не гарантира спад на цените

Призивите за бойкот в България идват в момент, когато потребителската инфлация при храните изглежда овладяна – Националният статистически институт (НСИ) регистрира намаляване на инфлацията за декември, а страната ни е на сантиметри от това да покрие критерия за ценова стабилност за еврозоната. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов, потърсен за коментар във връзка с призива на четири организации към бойкот на супермаркетите на 13 февруари.

От организацията не са правили разчети за евентуалния размер на загубите на обороти заради бойкота и нямат намерение да правят последващи оценки. Николай Вълканов обаче изтъкна наблюдение от Хърватия, което сочи, че оборотът се повишава извънредно в дните непосредствено преди и след т.нар. бойкоти.

Според Вълканов потребителите всеки ден имат възможност да направят своя избор и преценка кой търговец и коя стока да предпочетат с избора си на пазаруване. Той напомни, че всяка седмица търговските вериги в страната обявяват по данни от рекламите им между 400 и 1000 продукта на промоция. Тези акции обхващат много широк спектър продукти, включително от малката потребителска кошница, така че веригите винаги са предоставяли богата палитра от изключително достъпни стоки – всеки съобразно със своята търговска политика и в конкуренция с останалите участници на пазара, допълни изпълнителният директор на Сдружението.

Сравнение на общото ценово равнище на храни и безалкохолни напитки по държави в ЕС показва, че България е сред най-евтините дестинации с ценово равнище от 89 от средното за ЕС (което се приема за 100) през 2023 г., посочи Вълканов. По-ниски спрямо средноевропейските цени са тези на хляба и зърнените храни (73,5) и месото (73), докато по-скъпи са млякото, млечните изделия и яйцата (125,9 при средно за ЕС=100). По-евтино от България е в Словакия, Полша и Румъния.

Според друг индекс на цените на храните, който се захранва с информация от самите потребители – този на Numbeo, България е на 32-ро място от 43 европейски държави по цената на кошницата, която мери индексът, и по-евтини са само Румъния и Полша от държавите членки на ЕС, изтъкна изпълнителният директор на Сдружението.

Във връзка с предложенията за въвеждането на таван на надценките на хранителни стоки Николай Вълканов заяви, че всякакъв опит за намеса на държавата, било по отношение на цени или на надценки, винаги има обратния ефект, води до дефицит, фалити и още по-висока инфлация. България има достатъчно негативен опит в това отношение, а много по-пресните примери на Унгария, Румъния, Хърватия, показаха, че подобни мерки водят до повишаване на инфлацията, а не до овладяването й, изтъкна изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия. 

По думите на Вълканов налагането на таван на надценката, при това само при крайния търговец, първо – не гарантира спад на цените, защото нищо не пречи надолу по веригата всички да повишат цените си, за да оберат разликата, второ – означава и налагане таван на разходите на крайния търговец, при това на един много конкурентен пазар, на който се съревновават различни бизнес модели. "Като уеднаквиш разходите им – защото надценка не означава печалба, означава разходи за дейността плюс евентуално някаква печалба, означава да ограничиш дейността, съответно да елиминираш конкуренцията. От това най-много биха пострадали малките търговци", каза Николай Вълканов.