Тайните козове на 13-те мола

Милена Ганчева
Въпреки кризата моловете продължават да са привлекателно място за пазаруване и срещи. Но все по-актуален е въпросът как един мол се развива в условията на криза и намалено потребление?
 „Сегментът на търговските площи у нас се запази като най-бързо развиващия се в сферата на недвижимите имоти, макар че през 2009 г. той да забави своя ръст в сравнение с предходни периоди.”, коментира за Economynews.bg  Иглика Йорданова, мениджър Търговски площи в Colliers International България.
Според данни на компанията в момента на територията на страната функционират 13 мола, а в рамките на календарната година ще бъдат завършени още близо 10, които ще предложат на пазара нови 312 000 кв.м. търговски площи.
През 2009 г. бяха открити три нови търговски центъра - Мол Пловдив, Бургас Плаза и Тера Мол Габрово. С това отдаваемите площи в страната постигнаха ръст за 2009 г. от 35%, или общо 60 000 кв.м. За сравнение, откриването на The Mall и Serdika Center в София и Grand Mall във Варна през първата половина на 2010 г., търговските площи в страната нараснаха с близо 170 000 кв.м. спрямо началото на тази година, което бележи близо трикратно увеличение.

Секретът на моловете

„Основен двигател на търсенето на модерни търговски площи у нас остават големите международни компании. За разлика от тях местните вериги значително забавиха експанзията си от изминалите години”-, казва още Иглика Йорданова.-„ По отношение на типа бизнес изключително силно е присъствието на модните марки. Много от тях продължават да засилват присъствието си, като това е валидно с най-голяма сила за вече утвърдени на пазара брандове. Другите най-активни агенти на пазара са дрогериите, веригите за детски стоки и международните мултибранд вериги.”
Важен коз за развитие и оцеляване на моловете е да се следва безкомпромисно самата концепцията на този тип търговски център, коментират експерти. Не може един мол, който предлага марки от добра европейската конфекция като Benetton, Mango, Zara, Bershka и други да търгува дрехи, закупени от базар „Илиянци”. Или да се раздробяват магазините на толкова малки сегменти, които по-скоро приличат на улични щандове.
Концепцията на мола във време на намалено потребление може да бъде подобрявана така че да се привличат повече посетители чрез организиране на събития за различни таргет групи.

Локацията и градът

Според Иглика Йорданова от Colliers в избора на местоположение София заема водещо място пред останалите градове в страната по търсене на търговски площи. Резултатите на търговските центрове извън София продължават да бъдат под очакваните, като много обекти срещат трудности при задържането на наематели и намирането на нови. По-голямата конкуренция след отварянето на The Mall и Serdika Center  е предизвикателство към вече съществуващите молове в столицата да оптимизират своя микс от наематели с оглед по-доброто им позициониране на пазара, допълва тя.
Откъм наемни нива, през първата половина на годината в търговските центрове бе отчетен среден спад от 5% в София и Варна, в Пловдив – 15%, а в Бургас – 19%.
Какво обаче трябва още да направят мениджъри, за да оцелеят?
Да споделят риска с наемателите си, съветват експерти. Ако инвеститорите изплащат огромни кредити и не могат да си позволят  месеци с гратисни периоди, то те да намалят наема до минимум или да останат на т.нар. базов наем, а не на процент от оборота. Така ще помогнат на наемателя, който е част от техния търговски микс, да запази място в мола и да остане лоялен към собственика и управата на търговския център. „Наемателите знаят колко са силни. Имаше време, когато раздавахме едва ли не номерца и те чакаха, за да влязат в мола. Днес имаме проблем, защото наемателите са уморени. Имат много трудности”, обясни Ели Егози изпълнителен директор на „Гранд мол Варна” и бивш мениджър на „Мол София”.
С оглед на икономическата ситуация в момента повече от всякога на пазара на търговски площи е от значение предоставяната добавена стойност за наемателя, като тя се явява основно конкурентно неценово предимство. Така например инвеститорите отдават все по-голямо значение на професионалните услуги за управление на имота и отношенията с наемодатели и доставчици.
По-добро управление на паргингът също би било от полза. В кризата е безумие да се увеличат таксите за паркиране или да се въведат на безплатните паркинги на моловете. „Не трябва да се забравя, че макар и често смятани за втора цигулка, паркингите са мястото, от което хората придобиват първото и последно впечатление от един мол”, обяснява Алистър Робъртсън, специалист по паркинги в търговски центрове.

Залезът на търговските улици

Според специалисти ще дойде време в България, когато някои от моловете ще умрат. Дотогава обаче имаме друга жертва. 
Главните търговски улици в столицата пострадаха сериозно от моловете, тъй като много наематели се изнесоха, предпочитайки да наемат магазини в търговските центрове, където наемните нива са доста по-ниски. По данни на Colliers за бул. „Витоша” незаетите площи отбелязаха рекорден ръст от 14%  към края на юни 2010 г., въпреки че за идните няколко месеца се очаква този процент да намалее. Средният спад при търговските улици в страната е около 20%.