Тайните на българската керамика

Над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър Гигов, се съхранява в трънското село Бусинци.Грънчарството векове наред е давало хляб на местното население. Поминъкът се зародил заради богатите залежи на глина около селото. Според Цветанка Захариева - уредник на музея на бусинската керамика, първите данни за местния занаят датират от 1784 г. в известното бусинско евангелие. За селото се говори и в регистър на джелепкешаните още от 1576 година. Село Бусинци е един от най-значимите стари центрове на традиционното грънчарство в България. По време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела. Това означава, че всяко семейство се е занимавало с грънчарство, коментира за БТА Цветанка Захариева.
В района медникарството не било добре развито и заради това бусинските майстори правели всички съдове от глина, включително и водопроводните тръби. За древния асортимент са характерни стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми. Само тук могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. 
Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика - болярския стакан създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.
Смесването на глината била една от тайните на местните майстори. Те правели грънци, които звънят при почукване.  Продукцията им се разпространявала в цяла България. Бусинските грънци предизвикали интереса и на чужденци. Да видят работата на Петър Гигов в трънското село се отбивали ценители на занаята от целия свят. Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Произведения на бусинската школа са притежание на Лувъра и на Музея на човека в Париж, Бритиш музеум, на музейни сбирки в САЩ, Япония, Китай, Италия, Индия и Русия.
За направата на съдовете майсторите използвали за багрила само местни руди и материали. Може би  това е определило цветовата гама на бусинската керамика -жълт, зелен и червен. В огнището под пещта те слагали само сухи дървета, защото при горене на сурови грънците пукали и се чупели. Глината се копаела две години по-рано. Тя киснела повече от десет месеца във вода, за да се разложат всички варовици. Температурата в пещта достигала 800 градуса. През специално направени прозорци майсторите следели процеса. Когато съдовете станели огненочервени, грънчарите спирали да подклаждат огъня. Глазурите също приготвяли с местни суровини, като ги мелели ръчно.
Петър Гигов получил признание приживе. Изкуството му оценила и тогавашният министър на културата Людмила Живкова, която съдействала за отпускане на средства за изграждане на музей. Сега в него се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността.
Занаятът обаче постепенно започнал да отмира. През 1960 г. в село Бусинци са работили десет майстори-грънчари. Сега селото, за което керамиката векове наред е била основен поминък, вече не произвежда грънци. Надеждите за възраждане на занаята са насочени към племенника на Петър Гигов - Александър Кожухаров. Наследникът на грънчарския род със заем купил старото училище, за да направи в него цех за сувенири. Организирал серия изложби и демонстрации в страната и чужбина. Има идея да направи и етнографски комплекс в Бусинци по подобие на Етъра. Засега обаче намеренията му не са финализирани.
Община Трън организира ежегодно пленери съвместно с фондация "Д-р Стамен Григоров", а изработените по време на културната проява керамични изделия се събират и съхраняват в местния музей. Предметите имат предимно художествена стойност и много рядко битово приложение, обяснява Захариева. От две години пленери не са провеждани поради липса на средства.