Такса „смет” дадена на КС?

Да се премахне възможността общините сами да определят реда за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци, поиска от Омбудсмана на България Константин Пенчев изпълнителният председател на БСК Божидар Данев на среща днес. Той представи отстояваната от години позиция на БСК относно противоконституционността на част от текстовете в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ – чл. 67, ал. 2 и 4) и се обърна към Омбудсмана с искане да сезира Конституционния съд по този въпрос.
Съгласно чл.141, ал.4 от конституцията, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, определен със закон. Това означава, че общините имат право да определят само размера на таксите, но не и реда, по който те се начисляват. Този конституционен текст изисква със закон да е изчерпателно уреден редът за определяне на единна основа, валидна за всички общини в страната. Този принцип на равнопоставеност не е спазен в действащия ЗМДТ (чл.67, ал. 2 и 4), който създава условия за нееднакво третиране на гражданите (на териториален и имуществен принцип) при определяне цената на една и съща публична услуга.
Нещо повече, тези текстове в ЗМДТ не са съобразени с принципите на европейското законодателство, транспонирани в българското законодателство чрез Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Закона за опазване на околната среда (ЗОС). В тези два закона е залегнал европейският принцип „замърсителят плаща”, което означава, че таксите следва да се определят върху тяхното реално количество, а не върху друг вид основа. Освен това, ЗУО изрично определя „битовите отпадъци” като „получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални, обществени сгради и търговски обекти”, за разлика от "производствените отпадъци", които се образуват в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица. Налице е неравнопоставеност между гражданите и бизнеса, тъй като ежегодно общинските съвети определят различни по размер промили върху данъчната оценка на имотите на гражданите и предприятията, смесвайки по този начин понятията „битови” и „производствени” отпадъци. Чл.7 от ЗМДТ изрично разпорежда местните такси да се определят въз основа на материално-техническите и административните разходи по предоставянето на услугата. Това е всеобщ принцип при определяне на таксата като „цена на услуга” и той се отнася до всеки потребител на услугите, предлагани от държавната и общинска администрация, независимо от това дали са физически или юридически лица.
Данъчната оценка на имотите по никакъв начин не е обвързана с разходите по предоставяне на услугата (съобразно чл. 7 от ЗМДТ) и определянето й за основа за изчисляване размера на таксите води до съществени деформации, вкл.: не се отчита броят на живеещите или работещите в една сграда (като индикатор за количеството генерирани отпадъци); не се отчита дали имотът се ползва фактически, дали е застроен и пр. Това води до големи разлики в размера на таксата за битови отпадъци, които плащат предприятия, осъществяващи дейност в един и същ икономически сектор, но на територията на различни общини.
Освен това, общинските съвети приемат като „основа” за определяне на таксата данъчната оценка на имотите, без да обосновават в какво се състои невъзможността за определяне на количеството отпадъци, каквото изискване се съдържа в чл.67 от ЗМДТ. По този начин таксата се трансформира във втори данък върху недвижимите имоти. Фактът, че това е всеобща практика на общините, наподобява картелно споразумение за цени, което е забранено от българското и европейското антимонополно законодателство.