ТАР или Набуко Запад?

Азер Ахмедбейли, експерт на аналитичния център Trend, Баку.
След около месец консорциумът "Шах-Дениз" ще вземе окончателното решение за избор на експортен маршрут за транспортирането на азербайджански газ за Европа.
Заявеният от консорциума обем на добив на газ от втората фаза на находището "Шах-Дениз" е 16 милиарда куб.м., от които само 10 милиарда са предназначени за Европа. Затова към днешна дата се налага да бъде избран само един от двата проекта – или ТАР /Трансадриатическият газопровод/ с маршрут Гърция-Албания-Италия, или "Набуко Запад" през България, Румъния и Унгария за Австрия, защото това количество газ може да запълни само една тръба, а други реални обеми няма към днешна дата.
Двата проекта са изминали дълъг път и са направили много, за да докажат своята икономическа жизнеспособност и стратегическо значение. Двата проекта са изгодни за Азербайджан и консорциума "Шах-Дениз" от гледна точка на диверсификация на маршрутите на доставка. И единият, и другият са много важни за Европа за осигуряването на нейната енергийна независимост.
За възможността и целесъобразността да бъдат избрани едновременно и двата проекта многократно са се изказвали експерти и официални лица. Например, подобна теза неотдавна озвучи в Атина Стивън Гарлик, мениджър на Групата за стратегическо функциониране на компанията ВР.
Но реален ли е избора на двата проекта месец преди приемането на окончателното решение? По-скоро не, отколкото да. Но теоретични шансове все още има и те се появиха, след като на 17 май Общото събрание на ООН единодушно прие разработената по инициатива на туркменския лидер Гурбангули Бердимохамедов резолюция за транзита на енергоносители. Тя е насочена към развитието на международното сътрудничество при осигуряването на надеждно транспортиране на енергоносители на международните пазари чрез тръбопроводи и с използването на други система за доставка. Съавтори на резолюцията станаха 71 държави-членки на ООН.
На брифинга, посветен на приетата от ООН резолюция, туркменският външен министър Рашид Мередов, отговаряйки на журналистически въпрос за перспективите за износа на туркменски газ в Европа и строителството на Транскаспийкски газопровод, нарече този проект "напълно реален". "Сега в тристранния формат – Туркмения, Азербайджан и ЕС – се работи сериозно по подготовката на тристранен документ за основните принципи за доставката на газ от Каспийския регион за Европа. Надеждността на доставките за Европа директно зависи от това, каква ще бъде схемата на нашето партньорство", подчерта той.
По-рано, в началото на годината, за подготовката на такъв документ вече говори министърът на промишлеността и енергетиката на Азербайджан Натиг Алиев, но разликата днес е в това, че за него публично говори туркменската страна, която не коментираше доскоро този въпрос.
Естествено, че от намеренията до тяхната практическа реализация има доста време. За строителството на Транкаспийския газопровод и доставките на туркменско синьо гориво за Европа трябва да се извърши огромна по обем организационна и законотворческа работа: да се привлекат чужди компании, да се създаде консорциум, да се подпишат десетки различни договори и междудържавни споразумения, да се определят задълженията на страните, да се съгласуват цените, включително транзитните и много друго. И все пак...
"Откриването на новите газопроводи за азербайджанския газ ще става все по-важно за снабдяването с енергия на Европа. Първоначалните десет милиарда куб.м. газ са много важни, тъй като алтернативните ресурси за Европа през 2020 ще бъдат повече", каза на 23 май в Баку американският посланик в САЩ Ричард Морнингстар.
Според него в новите проекти ще бъде задействан не само азерския газ. "Надяваме се, че в тях ще се включи и туркменският газ", заяви посланикът.

Ако до приемането на окончателното решение за избор на експортен маршрут на бял свят се появи политически документ, в който се съдържат конкретни гаранции за предоставянето на своя територия за изграждането на Транскаспийския газопровод и доставките на туркменски газ през 2018-2019 за Европа, тогава ще се появи възможност да се обсъди въпроса за поетапната реализация и на двата проекта, съответно, в близка и средносрочна перспектива. /превод БГНЕС