Тафая - магнит за българския емигрант

Данаил Алеков, специален пратеник на EconomyNews.bg
Сряда, точно 22 часа. В този час всяка седмица от село Туховище за град Тафая (Tafalla) Испания потегля директната местна маршрутка. 23-годишния Асан Айвазов, който от години се готви да замине, чак това лято е решил да напусне пределите на родината. „Сега ще пратя два куфара с багаж при роднините там, а другата седмица пътувам и аз.” Признава той.
Цената на билета е 140 евро в едната посока, а местата са винаги заети. Да поясним. Село Туховище е в община Сатовча, а град Тафая e разположен в Северна Испания, област Навара. Населението му наброява 11 296 души по официални данни, а общо в цялата област живеят 605 хил. души. Характерно за тази Тафая е, че там живеят 6600 българи, като 4000 от тях са от община Сатовча. Нашите сънародници отдавна са се устроили в малкото испанско градче, като в него дори има и българско училище. И затова всеки, който не успява да намери препитание по родните земи в родопския край, се насочва към Тафая или някой съседен град като Памплона, където човек спокойно може да започне работа в строителството или градинарството, без да е необходимо да знае испански. А тази практика се е наложила с годините като стереотип – по-младите хора без колебания зарязват селското стопанство и отиват да работят в чужбина, за да вкусят от по-високия жизнен стандарт. Още преди 5-6 години, първите големи потоци от гастарбайтери след една година труд се върнаха с нова коли от Испания и си ремонтираха изцяло къщите. От тогава започва и голямото преселение на местните хора в Тафая, за да се стигне до сегашната ситуация. Няма сила, която да възпрепятства трудоспособните жители на община Сатовча да емигрират в Навара, а от миналата година даже има и редовна маршрутка, която пътува всяка седмица в посока Тафая. Група млади момчета от село Туховища, които навреме са усетили нуждата от директна транспортна линия между община Сатовча и област Навара, осигуряват постоянната линия на гастарбайтерите с родните им места. Този транспортен феномен си заслужаваше да му се отдели внимание и по време на визитата ми в общината се запознах с детайлите по пътуването.
Предприемчивите младежи са се ангажирали всяка седмица да изминават разстоянието от 2130 километра между Туховища и Тафая, в двете посоки. За разписанието на маршрутката пък спокойно може да се каже, че е по-точно от всички рейсове на градския транспорт в София – всяка сряда, точно в 22.00 ч., колата тръгва към испанското градче. И тъй като гастарбайтери има от всички села в околността, маршрутката минава през всяко населено място в общината, преди да се отправи към далечната дестинация. За удобството да стигат директно до роднините си в Испания, пътниците плащат, както споменахме и по-горе, по 140 евро на превозвачите. Въпреки, че с тези пари могат да изкарат цял месец, цената на билета е последното нещо, което притеснява хората. Това може да се види от навалицата, която се събира на бензиностанция „ЛукОйл” в село Сатовча малко преди 22.00 часа. Впоследствие разбирам, че голяма част от тях чакат, за да пратят багаж до роднините си, но въпреки това в маршрутката няма да остане свободно място. А емигрантите далеч не са само млади и безработни хора – заминават от тийнейджъри до пенсионери. За тях пътуването до Испания вече не е далечна и изпълнена с неяснотии авантюра, напротив – това е част от наложения като нормален начин на живот за средностатистическия жител на община Сатовча. Такъв е случая с 23-годишния Асан Айвазов, за който вече стана дума. „Искам да замина и да изкарам пари, за да мога да издържам семейството си”, казва той. И въпреки, че не е останал гладен и без работа тук, мисълта, че след една година ще се върне с нов автомобил в селото го кара да загърби възможностите си за развитие в България. Не знае испански, но това не е проблем, защото ще започне работа при някой роднина. Същото се отнася и за останалите хора, които чакат – почти всички ще стартират с работа покрай някой роднина. В този момент пристига въпросната маршрутка, а след по-малко от 5 минути няма и следа от навалицата на бензиностанцията, защото всичко е организирано - знае се кой пътува и кой ще праща багаж. Някои по-възрастни родители са дошли да изпратят децата си, но за разлика от трогателните раздели, вместо със сълзи, се изпращат с усмивка, защото знаят, че отиват на по-добро място и могат да се върнат във всеки един момент.
Хората, които се качиха на маршрутката, ще изкарват на първо време около 900 евро месечно, а след като се адаптират може да потърсят и по-високо заплащане. Според резултати от анкети на Министерството на труда и социалната политика, една четвърт от емигрантите в Испания биха се върнали в България, ако ще получават 1500 лева месечна заплата. За заплащане от 700 лева пък биха се върнали една 2% от емигрантите. Над 80% от българската общност в Испания е на възраст от 25 до 44 години, а близо 60% не работят по специалността си.
Нашите сънародници там показват голяма гражданска активност – имат учреден български футболен клуб, регистрирани са няколко Испанско-български асоциации и една от тях – „Св. Св. Кирил и Методий” през 2008г. създава българското училище в Тафая. Друга асоциация пък – „Орфей БГ” дори доведе кмета на община Сатовча в испанското градче, а от известно време името на Тафая се е заместило с Плетена – съседно село в общината. Почти никой от емигрантите не се е върнал за постоянно в България, но за сметка на това хората инвестират изкараните пари за апартаменти в Благоевград или София. Въпреки това, заслужават уважение за начина, по който се справят със ситуацията и фактът, че покрай тях просперират и останалите, е достатъчен принос за българската икономика.