Тв ефирът: жълт и банален

Три основни тенденции доминират в тв ефира през 2016 година, показва анализ на фондация „Медийна демокрация”. Това са: взаимно копиране,  пренос на теми във Фейсбук, възход на  националистическата риторика.

Унификацията на стиловете в bTV и Нова достигна пик през 2016 година, показва анализ на фондация „Медийна демокрация”, а конкурентното им съревнование по-скоро нанесе щети на ефирното разнообразие. Каналите видимо се ограничиха в разработването на едни и същи теми чрез едни и същи подходи, с едни и същи събеседници, послания и изводи. В зоната на обществените, политически и икономически теми редакционният интерес беше видимо доминиран от това какво прави другият канал. Неформалното общуване с журналисти и професионалисти от бранша сочи, че отпадането или добавянето на теми, основано само на информация за статута на същите при конкурента, е постоянна практика. Анализът за това доколко разработването на съответната тема е от значение за публиката се приема за второстепенен на фона на наличието й при колегите. Почти комичният ефект от тази практика е фактът, че както в новините, така и в сутрешните блокове в един и същ часови пояс често могат да се гледат напълно еднакви сюжети. Смяната на канала не води до разнообразие, а до затвърждаване и преповтаряне. Считаните за най-ценни събеседници пък често „прелитат” сутрин от ефир в ефир или са на живо в единия канал, а по телефона в другия. Един от емблематичните върхове в това дублиране беше гостуването на националния ансамбъл по художествена гимнастика в сутрешните блокове на двете телевизии на 26 август: Ина Ананиева с част от момичетата и Илиана Раева с останалите от тях покриха в един и същи ден и час сутрешните блокове на двата най-гледани комерсиални канала, което разбира се беше възможно само благодарение на общия брой на участничките в отбора.

В тази ситуация плурализмът и разнообразието в медийната картина се поддържат от обществената БНТ1, както и от телевизии като ТВ Европа, България Он Ер и други по-малко гледани канали. Въпреки че не изпускат „горещите” теми от деня, посочените телевизии следват в по-голяма степен своя редакционна логика и са достъпната алтернатива, ако с натискането на дистанционното зрителят иска наистина да гледа нещо друго. В най-голяма степен добре разработени и самостоятелно развити теми през годината предлагаше БНТ1. Това е и каналът, който устойчиво се стреми да запази професионализма (независимо от известността) на събеседниците и гост-експертите в студията си.

Може да се обобщи, че трите тенденции не са изолирано явление за България, а са по-скоро плод на глобалната картина: както медийно-технологична (социални мрежи, мобилни данни, достъп до информация); така и обществено-историческа (стичането на бежански и мигрантски маси от хора от Близкия и Средния Изток и Африка към Европа). В комбинация с „олекотяването” и „пожълтяването” на ефира, констатирани в наблюденията над медийната среда в последните няколко години, явления като появата на националистическа реторика, водена от името на самата медия, или избор на теми сред актуалното във Фейсбук, стават съвсем логична проява на средата. Посочените две тенденции, както и третата – на взаимното копиране, наложило се най-вече между водещите търговски телевизии, на този етап са във възход.

В заключение си струва да се коментира и отпечатъкът върху политическия живот на България, оставен през 2016 г. от „Шоуто на Слави”. Смесването на шоу и политика, както и обменът на лица и идеи между тези полюси на публичното, представляват тенденция, отдавна констатирана в докладите на Лабораторията за медиен мониторинг. Инициирането на референдум обаче, както и последвалите срещи и разговори между политически актьори и екипа от сценаристи на „Шоуто на Слави” бележат поредното органично сближаване на медия и политическа власт. С този ход телевизията дава нова заявка: от субект, отразяващ политическата реалност или действащ като неин съ-конструктор, тя е готова да се превърне в творец на политики и самостоятелен двигател на публичното. Това представлява на пръв поглед демократична, но дълбоко застрашена от популизъм и комерсиален интерес посока на развитие, която си струва да се наблюдава внимателно и в бъдеще.