Теглим газ от Чирен

Доставките на природен газ от Русия са намелели през последните дни и теглим нужните количества от хранилището в Чирен, каза след заседанието на кабинета Васил Щонов, министър на икономиката и енергетиката в служебното правителство. Налягането по газопровода у нас трябва е около 38 бара /атмосфери/, но се колебае между 30 и 35 бара през последните няколко дни, каза Щонов. Доставките, които България е заявила, не се получават, подчерта той. Средно дневно през зимата консумацията на природен газ е около 10 - 11 млн. куб. метра. Сега то е между 7 и 8 млн. куб. метра. Вчера консумацията е била 7,6 млн. куб. м. От Чирен сега се тегли между един и два млн. куб. метра на ден. Това са нормални флуктуации, посочи Щонов. Става въпрос за технически проблеми в Русия, които са временни и се очаква в скоро време да бъдат решени. На границата между Русия Украйна обаче няма измервателни уреди и това може да е повод за спор между двете страни. А и ние не можем да потвърдим къде точно е проблемът, добави Щонов. Засега се очаква тези флуктуации в доставките да продължат поне седмица и до техния край ще се черпят запаси от Чирен, каза министърът. Максималният дневен капацитет от Чирен е 4,1 млн. куб. метра на ден. Ако това количество се надвиши, ще се наложи топлофикациите да преминат на мазут. Очакванията това да се случи обаче са много, много малки, посочи Щонов. Капацитетът на находището в Чирен е 483 млн. кубически метра, каза министърът. През най-студения зимен месец - януари, средното дневно потребление е между 10 и 11 млн. тона като може да стигне и до 15 - 17 млн. куб. м. при много студени дни, както е било тази година на 9 януари. Днес се очаква от Чирен да бъдат изтеглени около два милиона тона, каза Щонов.

В момента налягането по тръбата, по която България получава газ от Украйна, е 34 бара, нормално е то да не пада под 38 бара, но това не означава, че ние не успяваме да изтегляме колкото ни е необходимо, каза вицепремиерът Екатерина Захариева днес. Въпросът е налягането да не пада под 28 бара, добави тя. Вицепремиерът каза, че към България не са били отправяни предупреждения, че ще бъдат намалени доставките на газ. Ние следим информацията непрекъснато, подготвени сме за подобна ситуация, следи се ежедневно и налягането по тръбата, кризисният щаб не е спирал работа, увери вицепремиерът. За съжаление газовата връзка с Румъния още не е готова, макар срокът да беше това лято, допълни тя и добави, че през тази зима интерконекторът няма да може да бъде ползван. В момента все още не е обявен конкурс за избор на нов изпълнител, имаме уверение,че румънският консорциум ще се справи, но ако не успее, може би ще се върви към избор на друг, предположи Захариева.
На въпрос дали при това положение ТЕЦ "Варна" ще бъде оставен да работи и след 1 януари 2015 г., макар и да няма изградени сероочистващи инсталации, Захариера каза, че и според европейската директива, когато има криза, може да се направи изключение. Самата ЕК е препоръчала след провеждане на стрес-тестовете на енергийите системи на страните за това доколко са уязвими при спиране на газовите доставки от Русия, ТЕЦ "Варна" да остане да работи, както и да се ускори изграждането на интерконекторите.

Валентин Терзийски, заместник-председател на браншовата камара на енергетиците при БСК, обясни в предаването на БНР "Преди всички", че причините за по-ниското налягане в тръбите могат да бъдат технологични и политически: Още през средата на септември се получи съобщение от две големи германски енергийни компании, че имат намалено подаване на количества от Русия към Европа. Към края на миналия месец в Румъния се наложиха ограничения по реекспорт на природен газ. А от миналата седмица има такова усещане по направленията Турция, Гърция и България. Според мен това е политически ход за рестрикции спрямо връщането на газ към Украйна, не технологични причини. При всички случаи ще бъдем много потърпевши. Нашата система не е подготвена напълно за алтернативни доставки. По отношение на алтернативните горива, също не бих казал, че сме в добро състояние. С оглед на случващото се през последните месеци и вероятността от по-твърди мерки от страна на Русия, перспективите не са добри. Финансовият дефицит е голям проблем за всички дружества в системата на енергетиката. В частност и за основния доставчик – "Булгаргаз", дефицитът е огромен. Колегите от години изпитват затруднения. Нищо чудно да стигнем до ограничаване на количествата горива, подавани към дружествата с оглед на двете обстоятелства – намалените доставки отвън и огромния финансов дефицит в системата."

В момента не е намалено подаването на газ към България, няма и отправено предупреждение за възможно намаление на доставките. Това заяви днес пред журналисти изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Той каза, че налагянето в газопреносната система на страната зависи от много неща и понижението му може да бъде предизвикано и от включването наведнъж на повече консуматори към мрежата. Темелков бе сред участниците в Петото издание на Международна енергийна конференция, организирана от Български енергиен форум "Регионално енергийно развитие и енергийна сигурност". Пред България все още стои опасността от възникване на криза при евентуално спиране на газовите доставки от Русия, коментира за БТА друг участник в конференцията - Христо Казанджиев, енергиен експерт и член на Български енергиен и минен форум. Събитията от 2009 г. показаха, че по една или друга причина е възможно спиране на доставките и България винаги трябва да има готовност да реагира. За съжаление, оттогава досега държавата в лицето на няколко поредни правителства не предприе абсолютно нищо и това е изключително обезпокоително, коментира Казанджиев. Христо Казанджиев припомни, че през ноември 2008 г. от страна на концесионера на газовото находище Галата - шотландската компания "Мелроуз рисорсиз" е направено предложение към държавата концесията да бъде трансформирана и находището да се превърне в хранилище. Така страната ни е щяла да има второ газово хранилище и по-добра обезпеченост от газ. Тъй като няма действия от страна на държавата, добивът от находището продължава и ако то бъде напълно изчерпано, няма да може да се превърне в хранилище, посочи Казанджиев. За да не бъде загубена тази възможност според експерта бъдещото правителство трябва незабавно да започне преговори с концесионера. Проектът за превръщане на Галата в газово хранилище се е оценявал на 60 млн. евро като инвестицията и търговските рискове е трябвало да бъдат изцяло за сметка на концесионера, очерта Казанджиев условията на проекта, който до момента така и не е реализиран. Според Казанджиев, ако подобен проект сега бъде започнат, то той трябва да се случи като частна инвестиция, а държавата да не се обвързва с никакъв ангажимент за ползване на капацитета му. Хранилището би могло да бъде захранвано с азербайджански газ през Грузия, смята Казанджиев.