Текстилният бизнес е на ръба

Десислава Митова
„Затворихте ли фабриката?”, е честият въпрост, който си задават в тестилната индустрия. „Оцеляваме още”, е отговорът, но песимизмът в бранша е повсеместен, заради намалелите с 50% поръчки за 2009. Много предприятия са спрели дейност, други са на непълен работен ден тъй като 90% от тях работят на ишлеме за Западна Европа и САЩ.
Експерти по време на Пловдивския панаир смятат, че растежът в България ще започне да се възстановява няколко месеца след като стане ясно, че кризата е преодоляна и в Западна Европа. Данните за промишленото производство в Европа обаче показаха рязък спад от 20% към март.
Последните цифри на НСИ са безпрецедентни - 47% спад в производството на текстил (платове) и 23% редукция в производството на облекла за януари 2009 спрямо същия период през миналата година. Очакванията на бранша за 2009 , базирани на резултатите от анкета, проведена сред фирмите-членове на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) сочат, че обемът на продажбите на една трета от тях ще намалее. 25% от текстилните фирми считат, че ще се наложи да съкратят част от персонала си, а 48% ще замразят новите назначения. 30 % от компаниите няма да инвестират през тази година.
Март и април бяха тежки за сектора, признава Валерия Жекова, председател на БАПИОТ. От общо 4600 предприятия ще оцелеят само 50% вследствие на финансовата криза, каза преди време Цонко Недялков, председател на УС на Българската асоциация по текстил и конфекция (БАТЕК). През 2007 текстилният износ на България е бил 1,9 млрд. евро. Балансът му е положителен – изнася се повече, отколкото се внася. Засега. В текстилния отрасъл у нас са заети общо 160 хиляди души в над 4 600 фирми.
Собственикът на Вени Стил Веселин Славчев не скрива, че поръчките за Италия, където се намира основният му възложител Макс Мара през сезон есен-зима в сравнение със същия период миналата година са се сринали с 40%. При вътрешния пазар ситуацията е подобна - 30% спад. На производителя му се наложило да намали цените с 10%. В момента Славчев се чуди как да се оттърве от „7+7” годишните си договори с моловете, където собствениците не желаят да намалят наемите на отдаваемите търговски площи. Славчев е сигурен, че хората няма да спрат да купуват дрехи, но заради настоящия спад му се наложило да съкрати 7 от 160- те си служители. Доста колеги спряха да работят, признава технологът във фирма Ватекс Валя Тонева. Според нея една от причините е проблемът с ликвидността. Така например за да компенсира липсата на банково финансиране, тя разработила европроект, за да си купи машина. За нейно съжаление условията по проекта били непостижими. Наличното оборудване, което отговаряло на нейните нужди, се оказвало или китайско или втора употреба европейско. И двете условия не са в съответствие с критериите за достъп до европари - машините да са нови и да са произведени в ЕС.
Предвидливо управителят на търговишкото дружество с 300 души персонал Неди Стил Светлан Стойчев запазил собствени средства, за да не изпадне в ситуация, в която по неговите думи да почне да се моли на контрагентите да предплащат поръчките си. „100% работим за чужди клиенти, основно от САЩ, Канада и Германия, които засега не са свили поръчките си. Ако решим обаче да се развием, няма как, тъй като банките са ни сложили в графата „Рисков бизнес” и не дават кредити”. По думите му повечето текстилни фирми от Шуменска, Търговишка и Разградска област са спрели работа в очакване на по-добри времена.
„Индустрията е съсипана”, признава Цонко Недялков, председател на БАТЕК. Все пак Валерия Жекова счита, че в момент, в който ЕС прави по-малки поръчки, България, която е по-близо от Китай, може да предложи по-кратки срокове за производство на сравнително ниски цени и добро качество. Тя счита, че напоследък има много запитвания от световни марки за производство у нас, даже се появил интерес от японска фирма.
Очевидно обаче кризата не е виновник за състоянието на текстилния бранш. „Технологичното ниво на секторa изостава с години”, откровено заяви Станимир Бързашки, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия. По думите му интересът към ОП Конкурентноспособност е под 10%, а успешните проекти се броят на пръстите на едната ръка. Въпреки че са отделени средства за участие в международни конференции, пътувания и срещи с цел разширяване на бизнес контактите, инициативност сред текстилните компании липсва. Не сте активни, директно заяви той и даде пример как при търговска площ от 3500 кв. м. специално за България, предоставена от руското правителство за изложението Moskow show почти никой не проявил интерес. Георги Митков с 40 – годишен опит в производството на облекла, изрази абсурдната теза, че: „Изложенията не са вече начин за продажба”. Други компании се защитиха, че ниският процент на подали предложения по европейските оперативни програми се дължи на изискването за 5 млн. лева оборот, което според тях граничи с фантастиката. Бързашки подчерта, че не може да се наливат пари в неефективни предприятия, които с 800 служители не могат да генерират минималните 5 млн. лева приходи от продажби. 40% от фирмите въобще не могат да покрият европейските критерии, категоричен е той.